Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 254

— Михаил беше анонимният интерфейс на крайния потребител. Владимир му се доверяваше. И когато Михаил каза, че клиентите искат сделката да стане с неговото посредничество, Владимир се съгласи. За него това беше логично, тъй като знаеше, че Михаил е живял дълго време на Балканите като агент на КГБ. А за да повярва, че ние ще се разплатим с пари в брой и диаманти, заслугата също е изцяло на Михаил.

— Нима си повярвала, че Ватукин ще изпълни своята част от условията? — вдигна вежди Стефани.

— Мислех, че го познавам много добре — сви рамене Драгица. — Но явно съм се лъгала…

— Но Бухарин едва ли би успял да разиграе този сценарий без твоята помощ отвътре.

— Това е вярно.

— Ти си тази, която предвиди всичко.

— С изключение на алчността, която прояви Владимир — поклати глава Драгица.

— Това би трябвало да разбереш най-лесно, просто защото той е един от новозабогателите руснаци.

Тръгнаха да излизат от „Съмърсет“. Стефани вървеше първа, а Драгица я следваше на безопасна дистанция. Започнаха да се спускат по главното стълбище. От една дупка в тавана на фоайето капеше вода и звукът ясно отекваше в голямото затворено пространство.

— Разкажи ми за Аркан — промълви Стефани. — Кой ме нае?

— Ти кой мислиш?

— Бях склонна да приема, че е Милошевич.

— Правилно. Именно по тази причина трябваше да търсим изпълнител отвън. А Милошевич се водеше близък на Аркан. И двамата вярваха в идеята за Велика Сърбия, която, макар и трудно, служеше за мост помежду им. Но на практика Милошевич се плашеше от Аркан.

— Защо?

— Неговите полувоенни формирования, наречени „тигри“, имаха твърде голяма репутация. Те бяха щедро финансирани от чужбина — най-вече от Русия и Италия.

— Италия ли?

— Обикновена далновидност от страна на престъпните синдикати. Те лесно можеха да си представят какви концесии могат да имат на Балканите. Пране на пари, организирана проституция, наркотици, контрабанда на оръжие. По онова време беше популярна и идеята за верига от казина…

— Аз пък си мислех, че точно по тези причина „Централная“ е била близка с Милошевич — вметна Стефани.

— И наистина беше така. Рогачов беше този, който пръв подхвърли идеята за отстраняването на Аркан, преди да е станало късно.

— Но Милошевич не е посмял да рискува с някой от своите хора, така ли?

— Точно така. Освен това не е имал право на грешка. По тази причина е издал заповед да се търси външен изпълнител. Настоявал за най-добрия. Казано с други думи — за теб.

— А ти защо беше в „Интерконтинентал“? Защо се изложи на този риск?

— Ако ти кажа, няма да повярваш — усмихна се Драгица.

— Опитай.

— Исках да те видя.

— Какво?!

— Исках да те видя на живо, да гледам как ще го направиш.

Макар да не можеше да види лицето й, Стефани усети искреността в думите й. В тях се долавяше нещо повече от възхищение.

— Винаги съм се питала какво представлява жената, скрита зад това име.

— Е, вече знаеш…

— Да, така е. Знам и нещо друго — винаги съм била права по отношение на теб. Ние сме еднакви, Петра…

Стигнаха приземния етаж, прекосиха пустото фоайе и навлязоха в лабиринта от странични коридори, където беше още по-влажно, по-тъмно и по-студено.