Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 252

— Бас държа, че не си от Омск.

— Дори не съм рускиня — отвръща на немски тя.

— Но не си и германка — моментално я засичам аз. — Имаш акцент.

— Казвам се Драгица Марич.

— Сръбкиня?

— Да.

Ватукин отваря уста, но от нея не излита никакъв звук.

— Сентръл Парк Уест? — правя нов опит аз.

— Отново си права.

— Значи властите наистина са били прави да търсят жена.

— Две жени — поправя ме тя. — На влизане ме заснемат охранителните камери. Облечена съм в това палто, нося барета и слънчеви очила. А след това се появяваш ти… Властите обаче мислят, че става въпрос за една и съща жена. — На лицето й грейва усмивка — колкото топла, толкова и неочаквана: — Което на практика сме ние…

Колко вярно. Не беше ли същото, което си казахме — което почувствахме — там, на дачата на Ватукин?

Бодигардът изпадна в паника, но Драгица беше прекалено бърза. Глокът изкашля два куршума в бърза последователност. Първият го улучи в коляното, вторият — в гърдите. Пистолетът му описа спирала във въздуха. Ватукин бръкна в джоба си в момента, в който той изтрака на пода. Драгица го застреля, без да й мигне окото. Още с първия изстрел, последван от още два — просто за всеки случай. Остана само разтрепераният Косигин, който очевидно не носеше оръжие. Срещнал погледа й, той побърза да вдигне ръце.

— Господи, ако можеха да го видят старите му приятелчета от Петнадесета дирекция! — възкликна Драгица.

— Така ли трябваше да се развият нещата? — изгледа я внимателно Стефани.

— Да, ако не броим твоята поява.

— И всичко започва още от Рогачов?

Драгица кимна с глава.

— „Централная“ беше организацията, която поддържаше най-тесни връзки с Петнадесета дирекция и Сърбия. А Рогачов беше неин шеф, така че…

— Така че, когато той се оказва по-труден за манипулиране, вие решавате да го смените с Ватукин. Но съществува и проблемът с диска — за него ви трябва външен човек. Комаров е идеалният кандидат, защото хем е близък с „Централная“, хем не е вътрешен човек. Остава ви да направите така, че той (а и всички останали) само да подозират какво е съдържанието на диска.

— Информацията за съперниците на Рогачов наистина беше записана на диска.

— Но той я унищожава, нали? Слухът обаче трябва да бъде подхранван и именно това е ролята на Салиби.

— Правилно. Ние нямаме пари, за да купим това, което се съдържа в алуминиевото куфарче.

— Какво означава „ние“?

— Може би искаш името на някаква организация? — криво се усмихна Драгица. — Ако много държиш, все ще ти измисля нещо.

— А какво възнамерявате да правите с Вариант У-13 на вируса „Марбург“?

Раменете на другата жена възбудено потръпват.

— Нещо… Нещо страшно, нещо блестящо!

Сърцето на Стефани пропусна един такт, дъхът й спря от ужас.

— Решили сте да го използвате?

— Да.

— Без заплахи, без искания?

— Абсолютно — кимна безстрастно Драгица.

— Какво ще постигнете с това?

— Моята родина вече е разрушена, затова нищо няма значение. Можем само да покажем, че нищо на този свят не остава ненаказано.

— Имате ли представа на какво е способно това оръжие?

— Да.

— И въпреки това сте решени да го използвате?