Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 253
Марк Бърнел
— Моето семейство загина от американска ракета по време на бомбардировките на Сърбия. Тогава това не направи впечатление на никого. Нито на тях, нито на мен, нито на хората, които ги убиха. Резултатът е един и същ. Сега съм сама, последната от фамилията… Знаеш ли как се чувствам?
Стефани би могла да каже, че знае, но замълча. Тази жена й ставаше все по-близка. Когато я погледна в очите, видя очите на Петра. Зад тези очи нямаше състрадание, а логика. Студена логика и нищо друго. Освен болката…
Драгица се извърна към Косигин и рязко каза:
— Донеси тук куфарчето!
Той хвърли умолителен поглед към Стефани, сякаш тя можеше да му помогне.
—
Косигин се наведе, вдигна го и тръгна напред.
— Трябва да ти покажа как да…
— Фактът, че имам дълги крака и хубави цици не ме прави идиотка, Косигин! — отряза го тя.
Той посегна към една от ключалките.
— Мисля, че въпреки всичко трябва да…
— Не пипай там!
Ключалката изщрака.
—
Пръстите му се протегнаха към втората ключалка и тя стреля. Куршумът попадна в гърлото. Бившият генерал се люшна назад, куфарчето изтрака на пода. В съзнанието на Стефани изплува ужасна картина: малък стъклен контейнер се пръска на късчета, от него излитат невидими частици, които се смесват с влажния и студен въздух… Погледна Драгица и от изражението й разбра, че са я споходили същите мисли. После всичко отмина. Едно толкова смъртоносно оръжие не може да бъде пренасяно в крехка опаковка. Разбира се, че не може…
Драгица обърна дулото към нея, просто за да й напомни да не мърда от мястото си. После направи крачка напред, клекна и освободи втората ключалка на куфарчето. От мястото си Стефани не можеше да види съдържанието, но в замяна на това беше в състояние да наблюдава лицето на сръбкинята. Първоначалното безизразно изражение бавно се замени от смайване. А след това… След това май се
Изправи се и поклати глава, после бавно извъртя куфарчето така, че Стефани да види съдържанието му. Вътрешността му беше запълнена с блокчета стиропор, в средата на които беше положен тежък револвер „Смит & Уесън“. Останаха неподвижни дълго време, сякаш заслушани в дъжда, който продължаваше да се лее зад прозорците.
После Драгица се обади:
— Май не само на мен е хрумнала идеята за грабеж. Какви времена, господи. Да нямаш доверие на никого…
— Как успя да навържеш нещата? — полюбопитства Стефани.
— Бухарин е наш симпатизант. Убеден е, че Русия е извършила предателство спрямо Сърбия. А руските ръководители са предали и собствения си народ. Той е от хората, които вярват, че за да върви напред, родината му първо трябва да направи крачка назад.
И не е само Бухарин, помисли си Стефани, която добре познаваше бруталната логика на хора като него: терористично нападение с биологично оръжие, огромен брой жертви, всеобщ отзвук, неизбежният обвинителен пръст към Москва. А след това? След това настъпва несигурното време. Което за хора като Бухарин е времето на големия шанс.
