Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 247

— Да.

— Не съм.

— Но той те е измамил!

— А аз дадох награда на човека, който го уби.

— Наел си човек?

— Беше свободен стрелец, който просто се отзова на обявата. Пуснах слух, че плащам добре за главата на узбека.

— А какво ще кажеш за Олег Рогачов? Ти ли го уби?

Комаров спечели време, палейки един честърфийлд.

— Кой ти е казал такова нещо?

— Вярно ли е?

Разбира се, че е вярно. Той само кимна.

— А Джеймс Маршал, офицерът от Ес Ай Ес?

— Бяха заедно. Нямаше друг начин да бъде сигурен…

— Исусе!

— За това ли става въпрос? За смъртта на един английски разузнавач?

— За теб, да.

— Но защо?

— Рогачов е дал на Маршал диска, който впоследствие си откраднал ти.

— Това е вярно.

— Какво имаше на този диск?

— Информация за ликвидиране на съперниците. Детайли от сделките и финансовите им операции, включително пране на пари. Информация за корпоративните им мрежи, подробности от личните им банкови сметки, имената и адресите на потенциалните информатори, плюс слабите им места. Всичко беше описано в големи подробности.

— И ти го продаде на Джордж Салиби, така ли?

— Не, разбира се — сбърчи вежди той. — Унищожих го.

— А какво имаше в касата му?

— Това, което си открила и ти.

— Аз не открих нищо.

— Точно така. Пусна се слух, че съм му продал диска, не знам от кого. Предполагам, че Салиби е решил да се възползва от този слух. След като хората мислят, че притежава диска, защо пък да не превърне този слух в средство за натиск?

— Но е подценил стойността на информацията, която е съдържал дискът, така ли?

— Да. И заради която дискът се превръща в обект на посегателство, а не в средство за натиск.

— Но защо е било нужно да се забъркваш и ти?

— Ние с Олег бяхме доста близки, но той искаше да станем още по-близки. Настояваше да работя за „Централная“, а не само за себе си. Отказах му, но той не изгуби надежда. Мислеше, че ще успее да ме убеди. По тази причина ми разказа за диска и предстоящата сделка. Аз му казах, че е луд и всичко това ще доведе до открита война сред престъпния свят, война с непредвидими последици за всички. Той обаче заяви, че нищо подобно няма да се случи, докато източникът остане в тайна.

— Толкова голямо ли е било доверието му в теб?

— А защо да не бъде? Никога не съм му давал повод да се съмнява в мен. Заработих за „Централная“ едно малко състояние, но такива състояния съм правил и за други. Те също ми се доверяваха. Ситуацията беше невъзможна. Направих опит да го спра, като му казах, че съм лесно подкупен, но той вече беше взел решението.

— И ти го последва в Париж, така ли?

— Ако го бях оставил да продължи, щеше да настъпи страшен хаос. А след хаоса — и съответните репресии. Неща от този род никога не могат да останат в тайна. А в момента, в който се разчуе неговото име, идва ред и на моето. Или директно, или косвено…

— А Джеймс Маршал?

— Получих диска, но не знаех какво му е разказал Рогачов…

— Каква бъркотия, господи!

— Би могло да бъде и много по-лошо.

— Върнаха ме на сцената с единствената цел да докажа, че Маршал не е бил убит от Петра. Но докато вършех това, аз обвиних теб…