Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 248
Марк Бърнел
— Грешката не беше твоя. Не беше дори моя, нито пък на Рогачов.
Тя не беше в настроение да обсъжда този въпрос.
— Имаше ли нещо ядрено на този диск?
— Например?
— Например подробности за контрабанден плутоний-239.
Комаров поклати глава, опразни чашата си и отново хвана бутилката.
— По тази причина ли съм мишена? — попита той.
— Мишена си, защото искат отмъщение. Живот за живот. И няма начин да ги разубедим.
— И тъй?
— Ако заподозрат, че имаш намерение да бягаш, положително ще те убият. Затова денят ти трябва да е нормален — сутринта отиваш в офиса както обикновено, вечерта се връщаш… Няма да предприемаме нищо преди вдругиден.
— А те защо биха изчакали?
— Защото такава ни е уговорката.
— Твоята уговорка? — учудено я изгледа той.
— Хората отвън са подкрепление — отвърна тя и допи водката си. — А аз съм тази, която трябва да те убие.
Гняв липсваше. Отначало той изглеждаше просто слисан. Тя не направи опит да обяснява, просто защото знаеше, че това само ще влоши нещата. Напълни отново чашата си и му подаде бутилката. Известно време пиха в мълчание. А когато той го наруши, не я попита за никакви подробности. Целунаха се, тя усети водката на езика му. Или това беше водката по нейния език? Отпуснаха се прегърнати на дивана, пръстите им бяха здраво преплетени, коленете им се докосваха.
— Онези неща, които ми разказа в Москва — прошепна той, — подробностите от детството ти… Къде било мястото за спане на кучето в кухнята, как виел вятърът през зимата, ароматите на късната лятна вечер… Всичко това непрекъснато ми се върти в главата. Мисля си и за местата, които посетихме по Коледа. Те също принадлежат на твоето минало. На истинското ти минало. Толкова много неща искам да те питам!
— Вдругиден… След вдругиден ще разполагаме с всичкото време на света.
— Може би.
— Ще видиш! — увери го Стефани.
— Да, ама аз не искам да чакам толкова дълго…