Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 234

Марк Бърнел

— А как получаваш поръчките?

— Чрез Стърн.

— Кой, по дяволите, е Стърн? Да не е някой гаден евреин?

— Той е информационен брокер. Работи в Интернет. Никой никога не го е виждал.

— И това са глупости!

— Истина е. Може да действа само благодарение на факта, че никой не го познава.

Търпението на Ватукин се изчерпа, мускулите на брадичката му потрепнаха като живи.

— Кажи ми кой те нае за убийството на Аркан!

Стефани напълни дробовете си с въздух и поклати глава:

— Вече ти казах, че не знам.

Ватукин приклекна и лицето му се изравни с нейното.

— Ще ти направя едно щедро предложение — изсъска той. — Ти ми казваш кой те е наел, а аз те гръмвам в главата. Ако не се съгласиш, ще те оставя за час-два в лапите на тези юнаци. После някой от тях пак ще те гръмне в главата.

Тя не отговори. Ватукин се изправи и бръкна в джоба на якето си. Но вместо пистолет, в ръката му се появи някакво апаратче с метални куки в единия край. Пръстът му натисна скрито копче и апаратчето забуча, между куките заиграха сини светкавици.

— Помниш ли какво ти се случи сутринта в Лужники? Ще ти дам още един шанс… Кой те нае за убийството на Аркан?

— Върви по дяволите!

Ватукин вдигна фланелката и опря металните проводници в гърдите й. Тя изпищя и припадна. Когато съзнанието й се върна, цялото й тяло трепереше, а от очите й течаха сълзи. От долната й устна се проточваше розова слюнка.

До слуха й достигна приглушеният глас на Ватукин:

— До единайсет да е мъртва. Използвай някой от трабантите, като последния път. Потопи я в Раменки, ясно?

— Ясно.

— Ние отиваме в „Белия квадрат“. Ела и ти там, след като свършиш. Ще те чакам в единайсет и половина. Това означава, че имаш на разположение два часа с нея, преди да тръгнеш за Раменки.

— Добре.

— О, Юри… и още нещо…

— Да?

— Момчетата ти могат да я шибат на воля, но искам да е жива, когато колата избухне в пламъци.

Останала сама в канцеларията, тя все още можеше да ги вижда през остъклената врата. Бяха на металната площадка и разговаряха. Непосредственото въздействие на електрошока бавно отминаваше. На негово място отново се появи студът. Прилоша й.

Колко ли са на брой тези типове? Най-малко седем, а може би осем или девет. Ватукин изчезна, като взе трима от тях със себе си. Тя стана свидетел на още лишени от звук разговори. После Юри проведе един телефонен разговор. Забоботиха автомобилни двигатели — един, после втори. Колите напуснаха цеха и боботенето бързо утихна. Изминаха няколко минути преди Юри отново да се появи в канцеларията. След него се намъкнаха и двама с гадни мутри.

— Хей, грозници, кой от вас ще ми я стопли? — обърна се към тях Юри.

Коремните й мускули се сгърчиха от ужас. Направи опит да отдели тялото от съзнанието си. Като проститутка прибягваше до този трик всеки ден, всеки час, понякога и по-често. По всяко време на денонощието. С течение на времето това й стана навик, прибягваше до него механично, инстинктите й помагаха да се изключва. По този начин гледаше на тялото си някак отстрани, равнодушна към това, което вършеха с него разни непознати. По този начин успяваше да се справи и с болката, отвращението, чувството за унижение. Алтернативата беше паника, последвана на определен етап от истерия. От собствен опит Стефани знаеше, че тази алтернатива е по-лоша.