Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 233
Марк Бърнел
Лъже!
— Знам някои неща за теб, Петра. Знам и за Коба…
— Ти не знаеш кой е Коба, нали? Или си предпочела да не го търсиш прекалено усърдно… Май е точно така. Започваш ли да подозираш, или си го подозирала още от самото начало?
Пръстите му се впиха в лявото й рамо. Стиснаха — отначало леко, после все по-силно и по-силно. Впиваха се в премръзналата й плът, търсейки повредените нерви. Тя искаше да запази самообладание, но не успя. Отначало само изпъшка, после изскимтя, а накрая простена. Тялото й започна да се гърчи.
— Още не си се оправила — поклати глава Ватукин. — Навремето сигурно те е боляло много… но какво друго можеш да очакваш след скок в асансьорна шахта?
Такова беше предположението и на Комаров, когато се любиха за пръв път. А сега го прави и Ватукин. Какво означава това? Изобщо означава ли нещо? Беше прекалено объркана, за да разсъждава логично. Това положително беше и част от стратегията на мъжа срещу нея. Направи опит да прогони тези мисли от главата си, но веднъж възникнала, възможността остана загнездена в съзнанието й.
— Разбира се, ти си гонила диска — онзи, до който се беше докопал Салиби. Няма смисъл да отричаш, защото всички го гонеха. А Костя, разбира се, е знаел това…
Изненада, въпреки всичко. Вероятно й беше проличала, тъй като Ватукин язвително се усмихна.
— Не си го знаела, а? Но е истина. Той е човекът, който ликвидира Рогачов в Париж, заедно с онзи офицер от британската Ес Ай Ес. Забравих му името, но именно от неговия джоб Костя е взел този прословут диск. Направил го е така, че да изглежда случайно — блъснал се в него, докато излизали от бирарията на онази улица в предградието Сен Оноре. Рогачов изобщо не те е забелязал.
Стефани отказа да повярва на ушите си.
— Костя е имал основателни причини да го направи — продължи Ватукин. — Що се отнася до диска, той изобщо не е знаел откъде идва тя и каква е истинската му стойност. Но Салиби е знаел. Колкото до бедния Олег… Е, под негово ръководство „Централная“ и без това беше изпаднала в безпътица. Казаците ни отнемаха бизнеса в Екатеринбург и Новосибирск, чеченските кучета започнаха да ни пречат дори тук, в Москва. Представяш ли си? Както и да е… Него вече го няма, а копелдаците си получиха заслуженото. Бизнесът се върна в нормалните си релси. А ти добре знаеш какво означава това, нали?
Стефани усети как й се завива свят.
— Няма никакъв Коба и това ми напомня да приключвам — хилеше се насреща й Ватукин. — Познаваш Марсел Клаесен, нали? И той те познава. Идентифицира те на Нова година. Затова беше там — исках да бъда сигурен. И вече съм. Ти изпълни присъдата над Аркан, нали?
Нямаше никакъв смисъл да отрича и тя само сви рамене.
—
Главата й леко се поклати.
— Кой те нае?!
— Не знам.
— Юри, запали ми още една цигара, ако обичаш…
— Не се срещам с клиентите си.
— Глупости!
— Това е истината. Така е по-добре и за тях, и за мен.
