Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 232

— Е, готови ли сме?

Той преплете пръсти, кокалчетата му изпукаха. Едва след това започна да задава въпроси. Комаров… Какви са отношенията помежду им? Лични, едва-едва отвърна тя. Този отговор й донесе силен плесник през лицето. Какъв е Комаров — мишена, дубльор или съзаклятник? При всяко предположение тя поклащаше глава и получаваше съответното наказание. По някое време Ватукин смени тактиката.

— Да кажеш нещо за Рожков? Как го откри?

Стефани за миг си представи, че на нейното място е Валентина Руденко, стана й лошо. Излъга, получи си наказанието, после отново излъга. Ватукин внимаваше да не я удря прекалено силно. Тя усети това и си направи съответното заключение: трябват му отговори на въпросите, които задава. Но дълбоко в себе си съзнаваше, че това е повече надежда, отколкото логическо заключение.

— Какво ти каза Рожков?

— Нищо.

— Видели са ви заедно.

— Нямаше време, твоите хора се появиха.

— Когато открием онази воняща гнида, която продава на щанда, ще изтръгнем всичко от нея. Съветвам те да спечелиш нашето благоразположение, като ни разкажеш за какво си приказвахте.

Стефани поклати глава.

— Май ти трябва стимулиране, а?

Тя не помръдна.

— Топките ми постепенно се превръщат в ледени блокчета — изръмжа Ватукин. — Някой да има цигари?

Юри му подаде тази, която току-що беше запалил. Ватукин приклекна пред Стефани и се опря на лявото й бедро, за да запази равновесие.

— Дори с ръкавица усещам колко си премръзнала — промърмори той и духна огънчето на цигарата, от което се разлетяха искри. — Случайно да си в настроение да говориш?

Стефани стисна зъби. Ватукин долепи горящия връх на цигарата към дясната й вежда. Нервите й избухнаха и тя направи върховни усилия, за да не изкрещи. Тялото й се сгърчи. Контактът продължи до безкрайност. Тя беше в състояние както да го чуе, така и да го помирише. После изведнъж свърши. Ватукин се изправи, дръпна небрежно от цигарата и я подаде през рамо, без да поглежда назад.

— Благодаря ти, Юри. Не бързай да я гасиш, може пак да ми потрябва…

Край на побоя. Заплахата от изгаряне беше по-ефикасна. Сред писъците в мозъка си Стефани си помисли колко изкусен е тоя тип. Действа професионално, изобщо не му мига окото. В рамките на един час тя получи четири изгаряния — три по лактите, едно върху бузата. В един момент запретна фланелката и доближи огънчето до лявото й зърно — така, че тя да почувства топлината. Остави я да си представи болката. Главата винаги е мястото, където се върши най-добрата работа. Поне в началото…

— Наистина трябва да говориш с мен, Петра. Няма смисъл да правиш опити да защищаваш нито себе си, нито някой друг… — Колкото по-мек ставаше тонът му, толкова по-голямо беше внушението. — Костя не се нуждае от защита — нито от теб, нито от друг. Как си мислиш, че е оцелял досега? Ако някой от вас се нуждае от закрилата на другия, това си ти…