Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 231

Двама от тях я вдигнаха на крака и я повлякоха по металните стълби към нещо, което наподобяваше канцелария на сменен майстор. Оставиха я по бельо под надзора на Юри и я тръшнаха на един стол, като завързаха ръцете й на гърба. Не забравиха и глезените, които прикрепиха с тиксо към краката на стола. Юри отвори и двата прозореца, през които нахлу леден вятър и сняг. Обясни, че нямал желание да й създава прекалени удобства. После се обърна към един от хората си и му заповяда да закара в болница онзи с издраните очи. Така похитителите й останаха трима — двамата, които я завързаха и които Юри изпрати обратно в цеха, плюс самият той — настанил се пред телевизора в съседния офис. Остъклената врата му позволяваше да вижда Стефани без дори да извръща глава. Тя го видя да си топли ръцете над някаква газова печка. Нейните собствени бързо губеха чувствителността си. Не можеше да определи дали това се дължи на студа, или на прекалено впитите в китките й белезници, които спираха кръвообращението.

Огледа се. Бюро със стара пишеща машина отгоре, два телефона. Чаша за кафе, пълна с моливи и химикалки. На стената имаше календар на „Спартак“ — Москва от 1998 година. Единият ъгъл беше зает от сив метален шкаф, в другия бяха струпани няколко кашона. Грубо излятият бетон на пода беше покрит с килим, по-тънък от вафлена кора.

Тя успя да игнорира раните и натъртванията, но студът безмилостно гризеше кожата и плътта й, алчно насочил се към костите. Затвори очи и се пренесе някъде на топло. Остров, плаж, горещо слънце в небето. Лъчите му я изгарят, под нея се полюшват нежни корали, във водата се стрелкат риби с най-различни цветове…

Измина много време, преди до слуха й да достигне боботенето на автомобилни двигатели. Колите влязоха в цеха, боботенето се усили, после спря. Навън се здрачаваше. Стефани трепереше с цялото си тяло, ръцете и краката й вече бяха придобили сивкавосин цвят. Затръшнаха се врати, разнесоха се гласове, последвани от тежки стъпки по металните стъпала. Юри излезе от затопления офис. Зад прозореца се мярнаха главите на новопристигналите — шест, седем, осем души…

Вратата рязко се отвори. Първият, който се появи в канцеларията, беше Ватукин. От устата ми излиташе пара, на главата му беше нахлупена плетена скиорска шапка. Вталеното яке го правеше смешно издут, сякаш напомпан. Ръцете му енергично запляскаха.

— Тук е по-студено, отколкото навън — изръмжа той. — По-студено е дори от Воркута! — Придружителите му угоднически захихикаха. — Трябва да внимаваш, Петра. С това облекло лесно можеш да пипнеш някой вирус!

Нов смях. Стефани го гледаше как се приближава. Юри остана зад него, малко вляво.

— Великата Петра Ройтер — промърмори той и й обърна гръб. — Ще видим…

Тялото му рязко се завъртя, юмрукът му попадна в дясната й скула, малко под окото. Главата й отскочи назад и се блъсна в облегалката на стола. Последваха нови майтапи за забавление на публиката, нови груби закачки. „В това студено време човек трябва да прави упражнения, за да раздвижи кръвта си“, обяви Ватукин. Със следващия си удар й счупи носа. Плисналата кръв намокри предната част на фланелката й.