Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 230
Марк Бърнел
Главата й рязко се вдигна нагоре, зъбите й се впиха в китката на онзи, който държеше палтото. Човекът изрева, спря на място и пусна палтото, принуждавайки другите двама да изгубят равновесие. Тя се вкопчи в ръцете, които държаха собствените й ръце, и направи рязко движение нагоре и встрани. Мъжете се олюляха и я пуснаха. Тялото й се просна на земята, едновременно с това десният й крак се стрелна встрани и улучи коляното на единия от нападателите.
В това, което последва, нямаше никакви паузи. Тя раздаваше юмруци, избягваше удари, отбиваше ритници и сама нанасяше такива. Беше по-бърза от тях. Двама успя да улучи в слабините, с крайчеца на окото си видя как единият рухва на колене. Третият елиминира, като му бръкна в очите с разперени пръсти и той отскочи назад с лице между дланите. В този момент се намесиха и другите двама.
Положително би могла да се справи и с петимата, ако можеше да се бие с тях един по един. Но заедно й бяха прекалено много. Единият измъкна нож. Усети като болезнено парване в гърба първото съприкосновение с острието. Друг й нанесе удар в левия бицепс и ръката й за момент увисна. Рязко завъртане й помогна да се изплъзне от хватката на трети, но в същия миг получи тежък ритник в долния край на таза — там, където се намираше опашката. Съпротивата й беше сломена. Отново се озова на земята, а мъжете се нахвърлиха отгоре й с ритници и ругатни. Устната й се цепна, същото се случи и с кожата над лявата й вежда. Единият от мъжете я сграбчи за гърлото в огромните си лапи и започна да стиска. Тя се задави, очите й се оцъклиха. Имаше чувството, че пръстите на мъжа всеки момент ще пробият кожата и ще смажат ларинкса й. Мъжът промени позицията си така, че затисна с колене ръцете й към асфалта. Якето му се разтвори, тя усети как нечии груби ръце разкъсват дрехите й, а остър нож изсъска през материята на блузката й. Друг чифт ръце се засуети с горната част на панталона й. Тя се огъна и яростно започна да се съпротивлява, но два тежки удара в корема сложиха край на усилията й. Усети как хвърчат копчета, груби пръсти се впиха в тънкия памук на бельото й. Единият й ботуш вече го нямаше.
Погледна лицето над себе си. Кафяви, полуизгнили остатъци от зъби, розов белег по рождение върху лявата буза, малки сиви очички, разширяваща се гаднярска усмивка. Въздухът беше отровен от гадния му дъх и отдавна некъпаното тяло. Вторият й ботуш също беше свален. Последва го панталонът, мръсни нокти я одраха от бедрата чак до глезените. Лапите на гадняра се впиха в бедрата й.
— Махни се от нея!
Заповедта беше властна, изказана с безпрекословен авторитет. Издаде я Юри, шофьорът на колата. Допълнителна тежест й придаваше 9-милиметровият автоматичен пистолет в дясната му ръка. „По-късно“, успокои колегите си той.
