Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 228

— Не мога да кажа, но е логично.

— Защо?

— Защото Косигин открай време поддържа връзки с „Централная“, а сърбите се радват на силна подкрепа именно от страна на „Централная“. В днешно време не съм сигурен, но в онези години…

— Какви връзки съществуваха между тях?

— Ползотворни. Рогачов беше много близък с Милошевич. Ватукин също го познаваше. Милошевич направи милиони с помощта на „Централная“ и за благодарност й отстъпи много концесии на сръбска земя — оръжие, проституция, наркотици, пране на пари… Изобщо всичко…

Кръгът се затвори — точно според очакванията на Стефани. Изненади не се предвиждаха. Подаде торбата на Рошков, който попита дали може да тръгва. Като ученик в час при строг учител. Разбира се, кимна тя. Защо не? Той въздъхна с видимо облекчение, но след това в очите му просветна ужас.

Стефани се обърна и хвърли един поглед през рамо. Тъкмо навреме, за да види как от тълпата се отделят двама мъже — единият огромен, другият дребен — и двамата в тъмни кожени якета. Единият носеше шапка, драгият беше гологлав. Рошков изчезна. Беше се възползвал от онази половин секунда, която му беше нужна, за да се скрие зад найлоново перде, иззад което се беше появил. Дребната женица неусетно се надигна от стола и вече беше на път да потъне в навалицата на няколко крачки от Стефани. Единият от мъжете бръкна във вътрешния джоб на якето си. Стефани се обърна и светкавично последва Рошков зад плющящата на вятъра пластична преграда. Хукна нататък, препъвайки се в струпаните между сергиите кашони и щайги. Изскочи на някаква тясна пътечка и бързо се огледа. Рошков не се виждаше никъде. С периферното си зрение усети някакво движение вляво от себе си и инстинктивно се втурна надясно.

Внезапно стъпи на чист лед, миг по-късно вече се беше проснала в краката на тълпата. Със себе си повлече още трима души. Надигна се на лакти и колене и пъргаво пропълзя наляво. Там се опря на малък щанд с акуратно подредена кухненска посуда и стана на крака. Насреща й изскочи по-едрата мутра с якето и замахна. Тя се гмурна под свистящия юмрук, зърна втория бандит на крачка от себе си и светкавично се завъртя на пета. Левият й крак го улучи в лицето и той рухна на колене. Но първият поднови атаката си. Тя отново се гмурна под юмрука му, грабна един чайник от сергията и го заби в ченето му със страшна сила. Чайникът се разпадна в ръцете й.

Пет нови лица се бяха извърнали към нея, в очите им се четеше мрачна решителност. Трима настъпваха отдясно, двама — отляво. Стефани рязко блъсна собственика на сергията и скочи на щанда, събаряйки комплект тигани. Протегна ръце към алуминиевия навес над сергията, закрепен на тръбното скеле. Сергията рязко се наклони. Тя се оттласна и прелетя разстоянието от два метра, което я делеше от шарените торбички на съседната сергия. Конструкцията рухна зад гърба й секунда след като краката й се приземиха на тясната алея отвъд нея. Претърколи се през глава, за да тушира инерцията, и отгоре й се изсипа водопад от кожени палта. Смаяният продавач се озова по гръб, дишайки тежко, без да е в състояние да издаде дори звук.