Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 226

Стефани започна да брои сергиите вляво. Ще видите чантите, беше й казала Руденко. Да, разбира се. Ето ги. Големите найлонови пликове бяха окачени на дълги пръти и имаха различни разцветки — синьо с бяло, червено с черно и още много други комбинации. На три сергии от ъгъла, непосредствено до едноръкия латвиец, който продава самобръсначки „Жилет“ и батерии „Дюрасел“.

Въпросният щанд беше покрит със син найлонов лист. Носещите железни пръти бяха украсени с шарени шалчета. Имаше закачалки с пуловери и фланелки, старателно завързани за носещата конструкция. Изборът не беше кой знае какъв — пуловери с кръгло или остро деколте, гладки или на хоризонтални ивици, сиви или кафеникави. По всичко личеше, че купувачи отдавна не са се отбивали. На сгъваемо столче до сергията седеше дребна женица с памуклийка. На главата й имаше кремав шал на червени цветя със зелени дръжки.

— Сергей да се е мякал насам? — небрежно попита Стефани.

Жената дори не я погледна.

— Кой?

— Сергей.

— Не познавам никакъв Сергей.

— Така ли? В такъв случай познавате по-малко руснаци дори от мен! Ако хвърля шепа чакъл, ще улуча поне трима, които се казват Сергей.

— Ако ще купуваш нещо, дай да ти видим рубличките — озъби се жената. — Ако не, върви по дяволите!

— Валентина има работа, дойдох вместо нея.

— Коя Валентина?

— Слушай внимателно какво ще ти кажа — понижи глас Стефани и пристъпи към женицата. — Ако не му предам тази чанта, с него е свършено! А ако не го видя в рамките на следващите десет секунди, аз си тръгвам и въпросът ще бъде приключен, ясно ли е? Ще хвърля торбата в Москва река, след което скачам в първия самолет и изчезвам! В момента, в който стюардесата ми поднесе първото питие, аз вече ще съм забравила кой е Сергей и за какво се бори. Точно както си го забравила ти! И обратно, ако…

Найлоновата завеса зад щанда се размърда и един мъж се изправи встрани от сергията. Беше доста по-смачкан от образа на снимката, която й беше дала Руденко — с по-сива коса, с нервен тик на лицето. Вероятно го е получил наскоро, помисли си Стефани.

— Какво стана с Валентина?

— Нищо, добре е. Аз дойдох вместо нея.

Сергей Рошков недоверчиво поклати глава.

— Защо?

— Защото тя е по-добър познавач на човешкия характер от вас.

Той сведе поглед към торбата.

— Какво носите?

— Това, което сте поискали.

— А вие какво искате?

— Информация за Марбург, вариант У-13. Спестете ми евентуалното „не знам за какво говорите“, моля ви!

— Откъде имате тази информация?

— От Евгений Власко, с когото се видях в Лондон. Разговаряхме за „Биопрепарат“, за М-8389, за Петнадесета дирекция…

— Моля ви! Нямам какво да ви кажа.

— Нека аз преценя това.

— Тук не можем да говорим, опасно е.

— Няма къде да отидем. Затова колкото по-бързо свършим, толкова по-бързо ще изчезнете. Между другото, защо бягате, Сергей?

— Вие за кого работите?

— Има ли значение?