Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 227

Той погледна зад рамото й.

— Евгений разказа ли ви за заразяването с М-8389?

— Да.

— Включително за трите загинали чистачки?

— Да.

Рошков прехапа устни.

— Това не беше инцидент. Те умишлено бяха изпратени в камерата за пречистване. Бяха жертви на контролиран експеримент.

— Експеримент с хора?

— Ами… Хора с определен произход — азерски, чеченски и узбекски. Или, казано с други думи — представители на непълноценни народности. — Усети погледа й върху себе си и добави: — По онова време беше така.

— Но доколкото съм осведомена, затворена е била цялата сграда 112. Според Власко, била е запечатана по-здраво и от Чернобил!

— Защото са го направили да изглежда като инцидент. За да убедят работниците от М-8389, да убедят и евентуалната комисия, изпратена да разследва. За да убедят и Евгений.

— А вас?

— Аз бях с Евгений — обидено я изгледа той. — Никой от нас не знаеше каквото и да било.

— Кога открихте истината?

— Много по-късно.

— Когато заехте мястото му в „Биопрепарат“?

— Още по-късно.

— В „Сибирска звезда“?

Рошков кимна. Нервността му нарасна, очите му непрекъснато скачаха по лицата на върволицата от хора.

— Как служителите в „Сибирска звезда“ научиха за М-8389?

— Купиха съответната информация.

— Купиха я?

— „Сибирска звезда“ закупи целия 17-и отдел на М-8389.

— С какво се занимаваше този 17-и отдел?

— С архивите. Помещаваше се в укрепен склад, разположен в покрайнините на Алма Ата. Там се съхраняваха всички архиви за М-8389, включително и онези, които имат връзка с Марбург, вариант У-13, и заразяването на чистачките. По онова време този отдел беше под прякото ръководство на Петнадесета дирекция.

— Но как може да се купи цял отдел?

— Това стана в средата на деветдесетте — хладно се усмихна Рошков. — С твърда валута можеше да се купи абсолютно всичко. При добра оферта и Кремъл можеше да се превърне в „Шератон“, със Си Ен Ен във всяка стая.

— Откъде дойдоха тези пари?

— От „Вайс-Рандъл“, компанията майка. Тя е регистрирана в САЩ.

— Александър Косигин.

— Точно така.

— По време на заразяването в М-8389 той е бил член на Петнадесета дирекция, нали?

— Да.

— Значи е знаел…

— Знаел ли?! Той носеше пряката отговорност! А общо бяха трима.

— Предполагам, че останалите двама са мъртви.

Рошков започна да потропва с крака, за да се стопли.

— Моля ви, дайте ми торбата!

— Защо бягате?

— Моля ви…

— Защо?

— Изчезна част от информацията за 17-и отдел. Или е изгубена, или е унищожена. По пътя между Алма Ата и Москва може да се случи абсолютно всичко. Косигин ми се довери, защото знаеше, че съм работил по проекта Марбург, вариант У-13.

— Какво искаше?

Рошков запази мълчание.

— Какво искаше той, Сергей? — настоятелно повтори Стефани.

— Един уред…

— Какъв уред?

— Носител…

— За аерозоли?

Рошков кимна.

— Но аз не можех да му го доставя, защото бях на М-8389 заедно с Евгений. — Забравил временно страховете си, човекът разпалено добави: — И видях с очите си какво се беше случило на онези трите.

— Знаете ли кой търси У-13 в момента?

— Сърбите. Поне така се говори.

— По-точно?