Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 225

В края на пазара можеха да се видят мрачни типове в черни дрехи, въоръжени с палки и портативни радиостанции. Те приличаха на морски пехотинци и всички московчани знаеха, че са членове на Липецката банда, която контролира пазара.

Тесните алеи между сергиите бяха пълни с народ. Лужники имаше репутацията на най-евтиния пазар в Москва и тук идваха хора не само от града, но и от провинцията. На паркинга в южния край на стадиона можеха да се видят очукани автобуси, пристигащи от най-различни краища на страната — Махачкала в Дагестан, Нижни Новгород, Ставропол… Търговците си разделят разходите по пътуването — включително подкупите на пътната полиция, с единствената надежда да спечелят нещичко от пренесената стока, разбира се, ако задъхващите се от старост автобуси успеят да ги върнат обратно. Кръгът се затваря и веднага започва следващият. В близост с паркираните превозни средства има щандове, на които се продават сандвичи, пасти, чай и бира.

Валентина Руденко охарактеризира Лужники като рай на фалшификаторите. Стефани видя с очите си щандове, на които се продаваха спортни стоки на „Адидас“, джинси на „Ранглър“ и бельо на „Калвин Клайн“, при това на цени, които бяха с пъти по-ниски от нормалните. Търговците предлагаха чорапогащи, паста за зъби, блузки, нескафе, кожени шапки, полиестерни чаршафи и френски парфюми от Полша. По-ценната стока, най-вече кожените палта, бяха окачени високо над щандовете, вероятно за да се попречи на крадците. Утрото беше ледено, по небето нямаше нито едно облаче. Заледеният сняг правеше ходенето трудно и опасно занимание. Хората се клатушкаха по алеите и често се опираха един на друг, независимо дали са млади или стари. Част от клиентите слагаха закупената стока в стари детски колички или в големи найлонови пликове за пране, нашарени в ярки цветове. Продавачите им подвикваха с различен акцент — най-често украински, азербайджански, молдовски, узбекски… Много московчани са на мнение, че работата на Лужники е под достойнството им, обясни Руденко.

От транзисторите долиташе разнообразна музика — Бритни Спиърс и Малер — последната сензация от Ташкент. От време на време гръмогласни съобщения по озвучителната уредба на стадиона удавяха всичко наоколо. Шестгодишната Светлана търси мама, или поздравления на патерица за рождения ден на Юри, продавач на цигари от Минск.

Стефани стигна до края на реда и погледна часовника си. Единадесет без пет. Група кавказци с лица на бандити се бяха събрали в близост до един от входовете на стадиона. Мургави, тъмнокоси, облечени в мръсни анцузи, кожени якета и прилепнали джинси, те гледаха наоколо с мрачна подозрителност. Стефани свърна надясно в съседната алея. Някакъв продавач се опита да привлече вниманието й към палтата от полярна лисица и видра. Жена с мрачно лице тикаше пред себе си количка с посивели пасти, стар шоколад, и пакетчета цигари. Най-отгоре имаше два термоса — единия с кафе, другия с чай.