Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 223

Марк Бърнел

— Кои други? — попита Стефани.

— Новите руснаци.

— Това е така, защото той не е нов руснак — обади се Людмила. — Той е стар руснак — от онези, дореволюционните, които обичат страната и народа си, а не от тези, които управляват в момента. Така е било винаги…

— И не само тук — кимна Стефани.

— Новата порода не е чак толкова нова. Те се държат като едновремешните аристократи. Трупат състояние от мизерията на народа, а след това започват да го демонстрират.

— Това е вярно — кимна Андрей и започна да си свива тънка цигара. — Дори знаменитите американски гангстери са харчели цели състояния, за да си купят уважение чрез благотворителност. Тук обаче това не се случва. Новите руснаци мислят единствено за себе си. Грабят каквото могат, а другите да вървят на майната си.

— Но Костя не е такъв.

— Той е следовник на една друга традиция — поклати глава Людмила. — Според нейните правила трябва да се обират богатите и да се помага на бедните. Докато новите руснаци обират всички, и най-вече бедните.

— Това може би ще се промени.

— Няма да е скоро.

— Някой ден, след като са купили всичко, което може да се купи с пари, те може би ще се сетят, че могат да похарчат малко средства за нещо по-дълготрайно — промърмори Андрей. — Но това няма да стане сега. Все още не са готови за него. Те мислят, че филантропията е нещо мръсно, което гаджетата им трябва да правят със самите тях.

— Но ако утре някой от тях ви предложи един милион рубли…

— Ще ги вземем. И няма нужда да бъде цял милион. Ще вземем всичко, което ни дават. Честно казано, на нас не ни пука защо дават парите. Нито пък дали тези пари са мръсни.

— Затова гледате на другата страна, когато Костя поема разноските на това място и други такива, така ли? Защото просяците нямат право на избор?

— Точно така. Но, както вече казах, той не е като тях. Питайте хората, които спят оттатък на походните легла. Те няма да се изпикаят върху новия руснак, дори да се е запалил. Но за Костя са готови на всичко. Защото той не само плаща разноските. Той има отношение!

Потегляме от дома. Снегът ни изолира от московските шумове. Завиваме наляво по Мурмански проспект. Костя е дълбоко замислен.

— За какво мислиш? — питам го аз.

— За нищо.

— Не е вярно.

— Няма значение.

— Има…

Напускаме Мурмански проспект и поемаме към центъра на града по Проспект мира.

— Мисля си за жената, която си била някога.

Това не е отговорът, който очаквам. Не е трудно да отгатна коя жена има предвид.

— Проститутката ли?

Костя кима.

— И какво за нея?

— Опитвам се да си представя какво е било…

— Нищо не е било!

— Знаеш какво имам предвид…

— Ти правил ли си секс с проститутка?

Странно, но в момента, в който задавам въпроса, аз вече зная отговора.

— Да — отвръща без колебание той.

Казва го с неутрален тон, просто като един факт от живота.

— И какво почувства?

— Може би искаш да ти кажа, че съм почувствал нещо като вина, а? — избягна прекия отговор той.

— Искам да ми кажеш истината и нищо повече.