Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 221

— Да.

— На теб не ти ли плаща правителството?

— Понякога.

— Тогава каква е разликата? Работата си е работа.

— Знаеш какво имам предвид… — Стефани се помъчи да прецени гледната точка на Петра. — По-добре е — призна тя.

— В какъв смисъл?

— По-чисто. Няма лицемерие, защото няма опити за оправдание.

— И аз така си го представях — кимна Бергщайн.

— Това създавало ли ти е проблеми?

— От време на време.

— По какъв начин?

— Преди реорганизацията работех за Първо главно — управление на КГБ, а след това — за СВР. В продължение на пет години началник ми беше човек на име Фурманов. Не знам точния брой на заповедите, които ми е свел за изпълнение през тези години, но бяха много. Къде е сега този Фурманов? Живее си безгрижно в Женева в компанията на една деветнадесетгодишна аржентинка. В момента води преговори с едно американско издателство, което иска да публикува мемоарите му. А що се отнася до мен — човекът, който вършеше мръсната работа — аз би трябвало да съм пенсиониран. Но миналата седмица ми звънна Петров — заместникът на Фурманов в СВР. Поиска да извърша едно елиминиране, което да остане извън службата му. Предложи ми толкова пари, колкото навремето изкарвах за пет години. Каза, че се е сетил единствено за мен, тъй като мишената е самият Фурманов. Помислил си, че ще ми прозвучи съблазнително. На практика аз изобщо не съм сигурен дали поръчката идва от СВР или директно от Мафията. Знам само, че Фурманов ще бъде мъртъв, преди да успее да напише и заглавието на мемоарите си, независимо дали поръчката ще поема аз или някой друг. Бях свикнал да мисля, че моята работа означава нещо, че е неприятна, но неизбежна. Сега вече не знам дали е така. Правителствата се сменят, мишените се сменят, но на практика нищо не се променя.

Говориха още дълго. Когато Бергщайн най-сетне стана да я изпрати, вятърът беше стихнал и навън кротко се сипеше сняг. Стефани отвори вратата на джипа, а той сложи ръка на рамото й.

— Между другото това, което си направила с Борис, е било правилно…

— Сигурен ли си? — внимателно го погледна тя.

Той кимна с глава:

— Краят му никога не е подлежал на съмнение, но ти си му спестила агонията.

24.

Валентина Руденко поведе Стефани от кухнята към хола. От евтиния самсунг долиташе мелодичната музика от „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. Солисти бяха Олга Бородина и Дмитрий Хворостовски. На малката кръгла масичка до прозореца беше оставен голям плик от дебела кафява хартия. В долната му част имаше нещо обемисто, а горната беше нагъната няколко пъти и плътно облепена с тиксо.

— Сергей се обади — каза Руденко и остави подноса си на прозоречната дъска.

— Прие ли да се срещне с мен?

Жената поклати глава.

— Каза, че се налагало да напусне Москва.

— Той е тук?

— Никога не е заминавал. Но сега трябва да го стори. Помоли ме да му взема някои неща — долари, резервната му самоличност…

— Резервна самоличност?

— Около месец преди да изчезне ми призна, че си е купил нов паспорт от някакъв фалшификатор в Бирюлево. Помоли ме да го скрия, защото се страхуваше да го държи в апартамента си.