Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 218

— Кои сте вие?

— Ние не съществуваме, Костя. Няма департамент, няма шеф на агенция, който е отговорен пред политическа комисия. Няма кого да подкупиш. Няма регистър на личния състав, няма архив на дейността…

— Но ти коя си?

— Аз съм технически персонал, нищо повече — сви рамене тя.

Комаров допълни чашата си, отпи глътка, после попита:

— И защо ми разкри всичко това?

— Защото искам да знаеш истината. Цял живот съм лъгала, вече ми писна. А откакто се запознах с теб, постоянно се мразя, защото не мога да ти се доверя. Особено след като видях какви рискове поемаш, за да ме дариш с доверието си. А сега… Сега вече знам, че не мога повече. И не ми пука. Искам да знаеш истината. А ако решиш, че тя не е достатъчна, аз ще го приема. Просто искам поне един човек на този свят да знае коя съм аз, Костя. Един-единствен човек. И това е всичко.

— Тогава разказвай — кимна някак унесено Комаров.

Тя започна с детството си. Картината, която нарисува, беше почти идеалистична, но едновременно с това напълно реалистична. Краят дошъл, когато била на деветнадесет, благодарение на една бомба, избухнала над Атлантическия океан и свалила полет НЕО27, в който пътували родителите й, плюс сестра й и единият брат. Описа в болезнени подробности неспособността си да се справи с последиците от трагедията, пристрастяването си към алкохола и наркотиците, чрез които искала да облекчи болката, пътуването към пълната анонимност на Лондон. Сама в непознатия град, без достатъчно пари за посрещане на нарастващите си нужди от химикали, тя била обречена да стигне до проституцията. Спиралата на падението била стръмна и стремителна, придружена от пълната липса на чувство за самосъхранение. Живеела от един трик до друг, от едно друсане до друго. Би могла да умре — и сигурно щяла да умре, ако не била малко очакваната намеса на Маджента Хаус.

— В известен смисъл тя се оказа по-лоша от проституцията. По-безцеремонна при намесата си в личния ми живот.

— Това не го вярвам.

Стефани престана да хапе ноктите си и поклати глава.

— Мъжете, които плащаха за мен, можеха да проникват в тялото ми. Но Маджента Хаус проникна в мозъка ми.

Разказа му за метаморфозата си от евтина проститутка до опасната терористка Петра Ройтер. За Малта, за решителните години след нея — тогава, когато наистина беше Петра Ройтер. За кулминацията, настъпила при убийството на Аркан в белградския хотел „Интерконтинентал“. За момента на просветление в евтината хотелска стая на Билбао пет дни по-късно, за прераждането си в Южна Франция и накрая — за повторната поява на Александър, довела до катастрофа.

Веднъж започнала, тя вече не можеше да се спре. На моменти очите й овлажняваха, в други гласът й придобиваше металически оттенъци. Комаров слушаше, без да помръдне, разтърсен до дъното на душата си.

— Сега вече разбираш, нали? — най-сетне приключи тя. — Ето това е истината. Аз съм сираче, което е изгубило родителите си, изгубило е братче и сестриче. Аз съм наркоманка, проститутка, убийца… Била съм толкова много и различни хора, че вече не си спомням каква съм…