Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 216
Марк Бърнел
Той я отнесе в банята, завъртя крановете и започна да смъква напоените й с мръсотия дрехи. После внимателно спусна лепкавото й вонящо тяло във водата, която беше топла, но не гореща. Осветлението в банята идваше от флуоресцентна тръба, скрита зад метална решетка. На Стефани й прилоша от потрепването й. Комаров забеляза това и натисна ключа. После се зае да мие косата и тялото й. След известно време й помогна да излезе от ваната, уви я в голяма хавлия и я настани на тоалетната чиния. След това се зае с почистването на ваната. Няколко минути по-късно я напълни с чиста вода и пак я вкара вътре. Отскочи до кухнята и се върна с две чаши. В едната имаше вода, а в другата — горещ чай.
— Първо изпий водата — заповяда той. — Но бавно… А след това започни чая.
Остави я сама в мрака. Единствената светлина идваше откъм дневната. Тя го проследи из апартамента, но само със слуха си — чу как се отварят и затварят различни чекмеджета, течаща вода в някакъв пластмасов съд, стъпки по скърцащия под… Отпи глътка чай. Беше горещ и сладък, прекалено силен за изнервения й стомах.
Стефани не беше сигурна колко време изтече до завръщането му. Видя го да се навежда и да изпуска водата от ваната, след което й помогна да излезе, подсуши я с хавлията и я поведе към леглото. Чаршафите бяха студени и кожата й, порозовяла от горещата вана, изведнъж настръхна. Той й подаде две хапчета и още една чаша вода.
— Изпий ги.
— Какви са?
— Изпий ги.
Тя се подчини. Той й направи още една чаша сладък чай, придърпа стол и се настани до леглото.
— Костя…
— Не сега!
Когато се събуди, навън беше тъмно. Той вече не беше на стола до леглото. Главата й пулсираше, очите й пареха и бяха кървясали, в стомаха й сякаш имаше пирони. През отворения прозорец долиташе вой на далечни сирени, студен ветрец гонеше задушната топлина от стаята. Тя стана и бавно започна да се облича — черни торбести панталони от плътен памук, сив пуловер над бежова фланелка, три четвърти вълнени чорапи. Дрехите, които за последен път беше виждала в хотелската си стая в „Балчук“. Комаров се оказа в кухнята.
Изправен до прозореца с гръб към нея, той замислено гледаше навън. Облаче тютюнев дим се блъсна в стъклото и се върна обратно, разпръсквайки се над главата му. Заедно с аромата на цигарите се долавяше и леката миризма на дезинфектант. На печката имаше дълбока тенджера, над която се извиваше пара. Тя не се помръдна, страхувайки се да наруши тишината. След известно време той се обърна и я видя, на лицето му нямаше учудване.
— Как си?
Мокрите, току-що изпрани дрехи, видяха от дървената рамка над умивалника. Всяка от тях беше ярко доказателство за преживяното унижение. Тя се отпусна край малката масичка в кухнята и поклати глава:
— Много съм изморена, Костя. Никой на моята възраст не би трябвало да се чувства така…
