Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 213

Сега продължаваше да натиска бутона за повторение. Нима си беше въобразила, че това е неговият глас? Вече не й се струваше толкова абсурдно. Не и днес… Беше направила поне дузина безуспешни опити да влезе в контакт с него.

Щрак!

Ключалката се освободи. Тя изрече името му в решетката на домофона. Никакъв отговор. Качи се с асансьора и предпазливо се промъкна до входната врата на апартамента му, която се оказа открехната.

— Костя?

Влезе и затвори след себе си. Той беше в дневната, рухнал в креслото до прозореца. Въздухът беше син от цигарения дим. Бутилки бяха пръснати по пода, имаше и на масата. Фасове и счупени чаши бяха захвърлени направо на паркета, между тях лежаха разтворени книги. Телевизорът беше килнат на една страна, щепселът му беше измъкнат от контакта. Стефани видя снимката на Ирина, която беше държала в ръце — рамката беше счупена, а самата снимка беше разкъсана на две.

Комаров изглеждаше ужасно — блед като призрак, небръснат, със зачервени очи и сиви торбички под тях. Между пръстите на дясната му ръка стърчеше запалена цигара, спираловидният дим бавно се издигаше и се смесваше със синкавата мъгла под тавана.

— Костя?

— Как мина срещата с Владимир?

— Костя, какво е станало с теб?!

— Отговори ми! — изръмжа заплашително той, изчака няколко секунди и попита: — Кой е този Бергщайн? — смукна от цигарата толкова здраво, че бузите му хлътнаха. — Или, по правилно е да попитам кой беше той?

— Просто един човек, който…

— Просто един човек, а? — презрително изстреля Комаров.

— Ти къде изчезна?

— Може би аз трябва да ти задам този въпрос.

— Какво искаш да кажеш?

— Помниш ли онова обаждане? Не вчера, онзи ден?

— Разбира се.

— Беше Владимир. Каза, че има проблем. Срещнахме се и обсъдихме положението с Бергщайн. После поговорихме и за теб. Напълно ли съм сигурен в теб — смъртоносната Петра Ройтер? Знаеш ли, Владимир е особено предпазлив, когато нещата опрат до доверието… Предпочита да пререже нечие гърло, вместо да се чувства несигурен.

Комаров смачка фаса и веднага запали нова цигара. Стефани остана права, без да сяда или да сваля палтото си.

— Имаше нужда от всички уверения, които можеха да му бъдат предоставени. Не му стигаше моята дума — или по-скоро моята лъжа… Първият му импулс беше да те ликвидира. Това винаги е първият му импулс. Инстинкт. Сто процента предпазливост, сто процента сигурност. Но ти си различна. Ако трябва да бъда честен, той изпитва леко страхопочитание към теб, може би е и мъничко влюбен. Или и двете заедно. И така, нещата се разчуха, проведоха се съответните телефонни разговори, извършиха се съответните услуги, обявена беше награда. Вчера следобед Владимир ме помоли да вляза в контакт с един наш сътрудник, който преди време е имал общ бизнес с теб. Аз приех и стана така, че думата на този човек се оказа достатъчна да ти спаси живота, въпреки че не успя да спаси сделката. Трябва да му бъдеш безкрайно благодарна. Но подкрепата за теб не беше единственото нещо, което ми каза той. Чудя се дали се досещаш за кого става въпрос.