Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 204

В полунощ имаше заря, небето беше озарено от ракети във феерични цветове. Всички се изсипаха навън, а алкохолът им помогна поне за малко да не усетят минусовите температури на нощта. Възхитени викове, ръкопляскания, наздравици и смехове. Над платформата за изстрелване оттатък малка горичка се издигаха облаци дим. Сред аромата на пурите се промъкваше и миризмата на кордит. Зарята свърши, изпратена с възторжени викове и тостове. По-наквасените от гостите запяха. Някъде около един басейнът започна да се пълни с голи тела.

Стефани прекоси една от задните стаи на дачата, в която работеха три широкоекранни телевизора едновременно. Бяха прикрепени на стената един над друг, с изключен звук. Най-отгоре течеше футболният двубой „Ювентус“ — „Барселона“, в средата се вихреше дублиран филм с Чък Норис, а най-отдолу можеше да се наблюдава холандско хард порно. В стаята имаше около дузина гости, разпределили се по кресла и дивани. Някои разговаряха помежду си, други само гледаха, а един — явно напълно анестезиран от алкохола, беше се проснал на пода.

— Не е като в парка „Бамби“, нали? — подхвърли мъжки глас зад гърба й.

Тя рязко се обърна. Присъствието му беше толкова неочаквано, че за миг не успя да извика името му в съзнанието си.

— Имам чувството, че това тук е повече в стила на Марко. Особено екшъна на най-долния екран.

Клаесен. Марсел Клаесен, белгийският посредник. Януари 2000-та година, Пожаревац, в навечерието на покушението срещу Аркан. Същата восъчна кожа, същата мазна коса, която се спускаше над лявото око. „Бамби“ беше увеселителния парк, построен от Марко, синът на Слободан Милошевич.

— Руснаците обичат Чък Норис — добави Клаесен. — Той също ги обича. Напоследък може да се срещне навсякъде из Москва, почти като ХИВ вируса.

Сръбски терористи на свобода и хоп — Клаесен изведнъж се появява в Москва.

— Още ли си вадиш хляба на Балканите? — попита Стефани.

— От време на време. А ти?

— Оттогава не съм се мяркала. Как се озова тук?

— Първо ти ми кажи — ухили се Клаесен. — А после и аз ще ти разкрия картите си.

— Звучи ми съблазнително, но не, благодаря.

За последен път бяха заедно в една кола, която ги отвеждаше от Пожаревац към Белград. Класен бе направил тромав опит да я свали, а тя му предложи първо да порасне, тъй като за момента няма как да се класира. Той не посмя да оспори твърденията й.

— Добра работа свърши в „Интерконтинентал“.

— Благодарение на твоята информация. Той наистина си беше сложил противокуршумна жилетка.

— След Белград изведнъж изчезна от новините.

— Реших да си взема малко отпуска.

— А когато отново се върна на работа, изведнъж се оказа в орбитата на Москва.

— Виждам, че и ти си в нея — язвително се усмихна тя.