Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 203

Предната вечер Комаров й беше описал всичко това с открито презрение. Две сауни, баня с джакузи към всеки апартамент, частен киносалон, игрална зала с моникс (руски вариант на билярда) и няколко истински маси за билярд, закрит плувен басейн, ограден с колонада и копия на гръко-римски статуи.

— Някога там е имало истинска дача. Малка, но функционална. Но той я съборил, за да построи… Всъщност ще видиш сама.

— Не одобряваш ли действията му?

— Какво значение има дали ги одобрявам? — беше свил рамене той. — Само след едно поколение всичко ще бъде забравено.

— В смисъл?

— Откъде сме дошли — поясни той. — И защо сме направили това или онова.

Зад втората бариера бяха паркирани около дузина лимузини, всичките покрити с кал. От многобройните стаи във вътрешността долиташе какофония от звуци. Персоналът носеше златисточерни униформи, а келнерките бяха с миниполи. Стефани предположи, че жените са повече от мъжете, но веднага усети, че самата тя е екзотика, тъй като имаше вероятност да се окаже единствената официално поканена гостенка. Останалите присъстващи от женски пол бяха или приятелки на гостите, или момичета за забавления. Единици бяха тези, които приличаха на съпруги. Млади, блестящи, хубави — те жужаха около мъжете, включително и около най-противните от тях. Неколцина изглеждаха съвсем не на място — особено онези с казашките мустаци, пресните белези по лицата и скъпите костюми на „Хюго Бос“. Мъже, които бяха успели да се адаптират към ужасните условия на сибирските лагери, но все още се чувстваха неудобно в костюми.

В една от приемните беше организиран голям бюфет — хайвер, сребърни подноси с меса, салати, пушени филета от есетра и сьомга, сирена, различни видове хляб. В съседното помещение един от най-прочутите комици на Русия забавляваше гостите с пиперливи вицове, които бяха посрещани с взривове от смях. Именно там я намери Ватукин. Беше облечен в черен костюм, строен и трезвен. Отведе я настрана и я попита добре ли се чувства и какво би могъл да направи за нея. Спомена за Комаров съвсем бегло и само веднъж — „Жалко, че не успя да дойде, но предполагам, че обстоятелствата са го принудили…“. След което предложи да разговарят на втори сутринта, когато ще бъдат с трезви глави.

Но Стефани ясно виждаше, че той и в момента е трезвен и няма никакво намерение да попада в плен на алкохола. Заведе я да я представи на част от гостите си — отговорен служител в кметството на Лужков, журналист със силен британски акцент — Стефани го взе за канадец, шведски хирург, двама висши служители на „Газпром“, спекулант с недвижими имоти от Манхатън, директори от Башкредитбанк, Банка „Северная Казня“, Далкобанк и австрийската Кредитанщалт.