Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 197

— Какво се случи?

Той се извърна към френския прозорец, който гледаше към малка градинка. Стефани остана с чувството, че тя е заградена от висока стена, но не можеше да бъде сигурна. Пречеха й гъстите храсти, с които беше обрасло всичко. Този човек със сигурност никога не си беше правил труда да ги подкастря.

— „Биопрепарат“ беше нещо повече от военна машина. Той отговаряше и за развитието на гражданската медицина. По този начин се прикриваха военните програми — бюджетът им влизаше в рамките на общите медицински разходи. Това не само скриваше истината, но и позволяваше на партийните лидери да спекулират с уж огромните разходи, които държавата правела за здравето на своите поданици. Но действителността беше друга. Помня първото си посещение в Грозни през осемдесет и седма. В болницата все още стерилизираха игли и спринцовки на обикновена пара, тъй като нямаха достъп до такива за еднократна употреба, нито пък пари да купят нова машина за стерилизация, която да замени повредената стара. А на следващата година, когато отново отидох там, ги заварих да възстановяват иглите.

— Как така да ги възстановяват?

— Точеха ги, тъй като върховете им затъпяваха от многократна употреба. — Той тъжно поклати глава. — Това е само един пример за начина, по който страдаха хората заради нашите експерименти. Но мога да ви дам още десетки такива.

— И това ви накара да се промените?

— Не. Промених се от истината.

Заведе я в дневната. Тапетите бяха тъмнозелени, а мръсните дантелени пердета, които беше зърнала отвън, спираха почти цялата дневна светлина. Двете стари кресла плачеха за претапициране, а в камината грееше печка с три яркочервени реотана. Абажурите бяха оцветени в синьо и златно. Това беше стая, от която се излъчваше безмерна тъга.

Стефани седна внимателно, но въпреки това я заболя. Размърда се, но болката остана. Споменът за грубостта на Рифат и злобно стиснатите му устни я накара да потръпне.

— По това време вече бях заместник-директор на „Биопрепарат“ — продължи, без да забележи каквото и да било Власко. — Влязох и в борда на Петнадесета дирекция. През октомври 1990 година СССР подписа споразумение с Англия и САЩ, позволяващо инспекция на местата, за които се подозираше, че произвеждат биологично оръжие. Когато англичаните и американците дойдоха, ние ги заведохме да видят точно онези места, които желаеха — Оболенск и Колцово, но без да ги водим в секретните заводи, разположени там. Честно казано, всички бяхме доволни от начина, по който се развиха нещата. Реципрочната ни визита в САЩ беше насрочена за декември 1991 година. Представихме списък на мощностите, които желаем да видим. Сред тях фигурираха Научноизследователския институт по инфекциозни болести на американската армия във Форт Дерик, Мериленд, Изпитателният център „Дъгуей“ в близост до Солт Лейк Сити, центърът „Солк“ в Суифтуотър, Пенсилвания, и арсеналът Пайн Блъф в Арканзас.

Когато подписахме Договора за забрана на химическото и биологично оръжие през 1972 година, ние го направихме с не по-малка готовност от САЩ, тъй като в него нямаше клауза за инспекции на място. Предполагахме, че това означава намерение за неспазването му от тяхна страна. Можем спокойно да кажем, че на това предположение се базираше цялата ни програма за разработка на химическо и биологично оръжие. Причината да го направим беше проста — че и те ще допуснат същото за нас. И Америка наистина продължи да разработва биологично оръжие, но се ограничи само в отбранителното му приложение. Нападателни програми изобщо нямаше. Посещението ни през декември 1991 година потвърди подозренията на повечето от нас — че живеем в една огромна и страшна лъжа…