Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 199

— Ще ви кажа. Знаете ли как ме поздравяваха колегите, когато ми беше съобщено, че напускам Томския медицински факултет и заминавам за Оболенск и Степногорск?

— Как?

— Изключително топло и сърдечно. Разтърсваха ръцете ми, прегръщаха ме, целуваха ме и по двете бузи. А накрая споделиха, че най-много след две години ще съм мъртъв. Такава беше репутацията на отдела, към който ме прикрепяха. Но на мен изобщо не ми пукаше. На никого от нас не му пукаше. Приехме назначението си като патриотичен дълг. Никога не съм вярвал, че ще доживея до годините, на които съм днес. А след всичко, на което съм подлагал тялото си през тези години, мисля, че малко цигари — пък и много цигари — изобщо няма да влошат състоянието ми. И без това се задържах на този свят далеч повече, отколкото ми е било определено.

— През ноември 1986-та, докато бях в Йошкар-Ола, получих задачата да разработя нов носител. Нещо малко, което да няма нищо общо с бойната глава на ракета-носител. Механизъм за заразяване чрез пряк контакт. През август 87-ма ме прехвърлиха във ВЕКТОР в Колцово и не чух нищо повече за предишната си разработка. После се появи М-8389.

— Какво е това?

— Номер на пощенската кутия в Алма Ата, зад който се крие Азиатският филиал на Центъра по приложна биохимия. Секретните обекти винаги се обозначаваха с номер на пощенска кутия. На практика този филиал изобщо не беше близо до Алма Ата, а на стотици километри от него. Нямаше го на географските карти и до откриването на сателитните снимки Западът си нямаше дори понятие за съществуването му. И той съвсем не беше изключение — такива институти бяха пръснати из най-различни затънтени краища на СССР.

— И какво стана после?

— През 1990-а бе създаден Марбург Вариант У-13. Една силно смъртоносна разновидност на Марбург, извлечена от Вариант У, който от своя страна беше създаден след поредния инцидент в Колцово през осемдесет и осма. В случая от заразения индивид — името му беше Николай Устинов, беше изтеглено известно количество кръв след смъртта му, за да се създаде новият щам. Оттам идва и буквата У на варианта — от Устинов. Впоследствие беше създаден У-13, който е една по-пречистена и по-смъртоносна комбинация на Вариант У. Устинов загинал, защото се убол със спринцовка, съдържаща Марбург. А У-13 е усъвършенстван така, че да се предава по въздушен път. По „аерозолен“ път на работен жаргон.

По време на този инцидент аз не отговарях за М-8389, но вече бях заместник-директор на „Биопрепарат“ и Азиатският филиал беше на прякото ми подчинение. На даден етап отлетях за Казахстан, за да инспектирам последните фази на производството и евентуалните последици. Три чистачки се бяха заразили с вируса, при това в зони, които се смятаха за стопроцентово обезопасени. Проведе се следствие, но резултатите от него бяха незадоволителни.

— Умряха ли тези чистачки?

— Да. При това по много по-ужасен начин, отколкото бяхме допускали. И много по-бързо — в рамките на броени часове. Вирусът проникваше в клетките им и буквално ги пръскаше. Външните симптоми бяха силно повръщане и диария, плюс кръвотечение от носа, ушите, ануса и гениталиите. Дори и от гръдните зърна. Вътрешните им органи се втечняваха и те буквално ги бълваха пред нас. Това бяха последиците от Марбург У-13. Накрая дори сълзите им бяха кървави.