Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 194

Това е доказателство, че не съм Петра Ройтер. Ако изобщо има нужда от такова… По време на своята независимост след Маджента Хаус, Петра прави секс с мъже винаги, когато това е необходимо. Тя би направила това, което следобед направих аз, а след това би приела и чаша чай. Би го направила и точка. Животът продължава. Нямаше да изпитва никакви угризения, просто защото не би си го позволила. Това беше и смисълът от нейното съществуване — да се оправя перфектно, да не чувства нищо, да елиминира всичко човешко у себе си и да се превърне в една красива машина…

В онези години Салман Рифат просто беше един от споменатите мъже. Като Петра аз му позволявах да прави това, което иска, и му давах това, което иска — стенех от удоволствие или крещях от болка. В зависимост от ситуацията. Две оръжия от арсенала ми, нищо повече. Този арсенал правеше Петра толкова добра в лъжата, в чукането, в кражбите, в убийствата. Еднакво добра…

Бурята в душата ми трябва да е за добро. Показва, че аз не съм тя. Показва, че съм човешко същество. Снощи направих опит да си представя всичко, което ми предстоеше да свърша днес. Казах си, че Петра ще прави секс с Рифат, а не аз. Казах си, че трябва да платя тази цена, за да бъда свободна. Направих опит да се утеша, че няма да правя нищо, което вече не съм правила и преди. Мислех, че ще мога да избегна нараняването на душата си. Направих опит да се убедя, че не изневерявам на Костя, просто защото не влагам никакви чувства. Колко наивно от моя страна! Петра може и да е страхотна лъжкиня, но мен не може и да заблуди…

В осем без пет на другия ден — 29 декември, Роузи пристигна на Олд Корт Плейс. Стефани нахлузи чифт протъркани джинси, над които облече розова фланелка.

— Господи, изглеждаш ужасно! — беше коментарът на Роузи. — Добре ли си?

Прекалено много вино, прекалено много вина… Плюс прекомерен физически дискомфорт и липса на сън.

— В Москва пипнах някакъв вирус — каза на глас Стефани. — Искаш ли кафе?

Влязоха в кухнята.

— Той не знае името на тази група, така ли? — попита Роузи.

— Не е група — поклати глава Стефани. — Няколко отделни личности и толкоз. Той не знае точният им брой. Предполага, че са половин дузина, а може би и по-малко. Крайни сръбски националисти, с висока мотивация, без парични проблеми. Бивши привърженици на Милошевич.

— Кога ще стане сделката?

— На девети януари в Ню Йорк. След единадесет дни. Но той не знае къде точно в града, тъй че информацията не е от особена полза. Мишената може да бъде навсякъде, по всяко време след девети. Не открием ли точно кои са въпросните сърби, няма начин да го разберем. Ако сделката стане, оръжието ще бъде изгубено завинаги. Ти какво имаш за мен?