Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 193

— Водка. И на твое място нямаше да приемам всичко наготово. Ще се наложи да ме убедиш, че притежаваш нещо, заради което си е струвало да се върна.

— Разбира се.

— С какво разполагаш?

— А ти с какво разполагаш?

Не му издавай нищо. Дори когато си гола.

Стефани разкопча блузката си и му позволи да хвърли едно око на черния сутиен под нея.

— Искам да знам за какво говорим, иначе ще го свършим по другия начин.

Очите на Рифат се разшириха.

— Нали знаеш, че ако се наложи, ще го направя? — изгледа го тя.

Той кимна.

— Мога да ти дам крайните потребители, точният вид на оръжието и градът, в който ще стане сделката.

— А датата?

— Също.

Очите на Стефани пробягаха из помещението и го видяха върху кръгъл сребърен поднос. Малкото синьо шишенце със зехтин. Рифат изглеждаше нервен. Но не колкото нея…

Изборът. Билбао и обещанието. Какво ще струва тя, ако то не бъде изпълнено? Ами Комаров? Но алтернативата със сигурност е по-лоша. Ако счупи носа на Рифат, едва ли ще получи това, което иска — както стана с Ерик Рой. Рифат е друг човек.

Той прие мълчанието й за съгласие и каза:

— Свали си полата.

Задъхан, Рифат падна назад върху дивана. Гротескно мускулестото му тяло беше мокро от пот, вените му бяха изскочили. Предложи й душ — всъщност, още един душ… В протежение на следобеда й беше предложил два такива, но Стефани отказа. Единственото й желание беше да си тръгне. Цялото й тяло потръпваше. Рифат се пресегна за бутилката „Чивас“, която беше оставил до един от краката на дивана, очите му проследиха ставащата й фигура. Когато се наведе да вдигне пликчетата си, той каза да ги остави там, където са. После добави, че ще запази бельото й за спомен. Стефани разбра какво се опитва да направи и прехапа език. Навлече блузката си. Влажната й кожа веднага залепна. Усещаше миризмата му върху тялото си — гадна, некротична. Остана на автопилот — това, което я беше крепило през последните часове. Не му даде нищо. Отказът й вероятно бе продължил агонията, но не й пукаше. Той можеше да прави с нея каквото поиска, но тя беше твърдо решена да не издаде дори един вопъл.

Дръпна ципа на полата си, а той опита още веднъж.

— Трябва пак да го направим, знаеш ли…

— Докоснеш ли ме още веднъж, ще те убия!

— Ей това ти харесвам. Ти не само си страхотно маце за чукане, но и страхотна кучка! — Запали една пурета и с уважение поклати глава: — Заклевам се, че на света няма втора като теб!

— Същевременно е пълен с такива като теб! — изгледа го презрително тя.

— Стига, Петра. Ти взе решението, изборът беше твой. Точно както казах, че ще стане…

Стефани напусна сградата в шест и половина и зави надясно, по посока на Итън Скуеър. Чувстваше се напълно изтръпнала, но знаеше, че това няма да трае дълго. Не може да трае дълго. Шест часа…

Обади се на Роузи Шодбъри.

Затръшвам входната врата, отивам в кухнята и отварям бутилка силно червено вино. Пълня една чаша и я пресушавам — искам да прогоня миризмата му от себе си. Пълня чашата още веднъж и я отнасям в банята, където оставам половин час под врялата вода. Сапунисвам се, търкам се като луда. Кожата ми става яркорозова, с изключение на местата, на които имам белези. Спирам душа и се увивам в голяма кърпа. Измъквам черен чувал за боклук от кухнята и слагам в него всичко, което съм носила — включително връхното палто и обувките. Не искам да задържам нищо. Слагам си грим и червило, после изхвърлям чувала пред входната врата. Не мога да го понасям в апартамента заедно с мен.