Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 188

— Започна да ми липсваш в момента, в който се разделихме — прошепна тя.

— И ти ми липсваше.

Тя го разведе из жилището, а той попита дали го е купила. Не, взех го под наем, отвърна тя. Временно убежище. Той я попита има ли си постоянно. Не, засега… Едно време беше имала и много й се искаше да го има пак, но засега предпочита да се задоволи с ролята на дърво без корен.

Приготви му вечеря. Беше им за пръв път, но и двамата бяха доволни, че няма да се хранят в ресторанта на някой хотел. Пилешки гърди, пълнени с гъби. За гарнитура пресни картофи и френски боб. Пиха бяло бургундско, после минаха на червено. След вечеря се изтегнаха на дивана с чаши в ръце, без особена охота за разговор.

Преди да заспи, Стефани нави будилника за шест и половина. В седем и четвърт вече бяха на улицата. Времето беше хладно и тихо. Натовариха саковете в багажника на колата, която Стефани беше наела на предния ден, след това потеглиха на север. Пристигнаха в ранния следобед.

Странноприемницата „Пърси Армс“ се намираше в северните покрайнини на Килдър Форест — точно на границата между Нортъмбърланд и Шотландия. Дори собственикът Алан Смайли не беше много сигурен точно от коя страна на границата се намират. Това зависеше главно от човека, когото питаха. От другата страна на Килдър Уотър се намираше Фалстоун — селото, в което беше израснала Стефани. И в което беше погребана.

Цели пет години бяха изминали от деня, в който тя и Александър стояха на ветровития хълм и гледаха как брат й върви след ковчега й по посока на гробищата. Маджента Хаус я беше ликвидирала в автомобилна катастрофа. В онзи момент всичко й се струваше сюрреалистично и трябваше да измине доста време, преди да осъзнае с пълна сила последиците. Никога вече нямаше да види Кристофър, никога вече нямаше да бъбри със снаха си Джейн, с племенниците си Джеймс и Поли. В периода след това се беше родил и Филип. В онзи странен следобед Джейн все още беше бременна с него.

Кристофър беше единственият жив член на семейството й. Смъртта на Стефани го беше оставила напълно лишен от кръвни роднини. През цялото време се чувстваше виновна за това, просто защото бе имала възможност да вземе и другото решение. Но тя имаше своите причини и отказа да погледне отвъд тях.

А сега се завръщаше — за пръв път от пет години насам. Когато започна да мисли къде ще прекарат Коледа двамата с Комаров, не й хрумна нищо друго, освен родното й място. Тук бяха минали вълшебните коледи от детството й. Дивата природа и постоянно лошото време бяха изиграли своята роля с не по-малка убедителност от подаръците в дългите чорапи, църковната служба и празничния обяд. Всяка година родителите им се грижеха да им предложат онази Коледа, за която мечтаят всички малчугани по света. И всяка година след тяхната смърт коледите на Стефани бяха еднакво незначителни и тъжни.

Разбира се, нямаше да види Кристофър. Но той щеше да е наблизо и това й стигаше. Земята щеше да направи връзката помежду им. Тя ще знае какво правят те, ще види коледната елха в подножието на стълбите, ще почувства топлината на запалената камина в хола, ще вкуси плодовата торта, която, както винаги, ще бъде леко прегоряла и изсъхнала. И по някакъв начин ще предаде всичките тези усещания на Комаров, без да му каже дори думичка.