Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 187

— Трябва да зная какво възнамеряват да правят с оръжието вашите клиенти — отсече Косигин. — По този начин ще знаем какво точно да им предложим. На първо място трябва да зная дали ще го използват в затворена градска обстановка или някъде на по-открито място.

Стефани включи на предварително подготвения сценарий:

— Оръжието ще се използва в сравнително рядко населена област, равнинна местност с малки населени места.

— Гонят ли определена бройка?

— Не ви разбрах…

— Става въпрос за определена бройка жертви.

— Не е ставало въпрос за подобно нещо.

Косигин започна да говори за степен на смъртност и зараза. Съществуват вариации на пригоден за бойни действия антракс, които са наистина съвършени, увери я той. Съвършени в смисъл на стопроцентова смъртност, колкото и извратено да звучи използването на тази дума. За кратко се спря и на инкубационния период, симптомите, рисковете при преноса, сравнителните разходи.

— Възможно е да доставим и пригодена за бойни действия дребна шарка. Виждали ли сте какво прави обикновената шарка с детските лица? Част от нейните вируси са подложени на изкуствена обработка и действието им е далеч по-страшно. Ако показването по телевизията и в пресата е наложително, това е едно изключително ефикасно оръжие.

Всичко звучеше съвсем обикновено. Сякаш й предлагаха да си избере нов модел кухня. Искате ли шкафче над умивалника или предпочитате обикновени лавици? Вирус, който изригва дванадесет часа след инфекцията, или дебне в продължение на цяла седмица? Каква печка предпочитате? Газова или електрическа? Искате вирус с възможност за вторична инфекция или предпочитате обикновеният вариант, който заразява еднократно?

Стефани направи опит да се включи в играта. До ушите й достигаше грохотът на трафика по „Шафтсбъри“, бученето на хеликоптера над главите им, тъпият басов тътен на стереоуредба зад стената. Реалният свят продължаваше да съществува навсякъде около тях. Или и това е част от измисления свят на Александър? Той може би е прав, че именно това е реалният свят: раждане и смърт с някакъв пълнеж между тях.

Разговаряха в продължение на два часа. Накрая Косигин млъкна, извърна се към Ватукин и кимна.

— Ние сме на мнение, че може да излезе нещо — промърмори Ватукин.

— Кога?

— Утре сутринта аз и Наталия се връщаме в Русия. Всяка година правя новогодишно парти на дачата си в околностите на Москва. Заповядайте и вие, там ще говорим на спокойствие. А после, на бистра глава, ще обсъдим и окончателните подробности.

Стефани погледна към Косигин.

— Ние с вас няма да се срещаме повече — рече той. — Оттук нататък нещата ще се придвижват от Владимир. — На лицето му се появи кисела усмивка. — Аз обаче ще следя внимателно какво пише във вестниците.

Същата вечер Комаров кацна в Лондон и й позвъни от летище „Хийтроу“. Тя му даде адреса и час по-късно двамата вече се целуваха в апартамента на Олд Корт Плейс.