Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 181

— Защо?

— Защото съвременна Русия съвсем не означава една по-добра Русия. Днес промишлеността, която той е градил със собствените си ръце, вече е приватизирана. Масово се затварят фабрики, не се изплащат заплати. За пръв път влаковете спират насред тайгата, за пръв път в Норилск се появява безработицата… Нима за нищо умряха толкова много хора там? Нима за нищо страдаха?

— Ти как мислиш?

— Аз мисля, че е било за нищо. Именно по тази причина той не беше в състояние да възприеме някаква алтернатива. Той не е затворник на един град, Петра. Той е затворник на мислите и чувствата си — точно като теб и мен.

Продължиха да ядат и пият. Двойката в ъгъла ставаше все по-меланхолична. Комаров я попита за нейното минало и тя му предложи варианта за Петра. Родена в Хамбург през 1968 година, баща й Карл Ройтер бил полицейски служител, когото преместили от Щутгарт в Хамбург. Когато се родила Петра — единственото му дете — той бил на четиридесет и пет. Жена му Роза била с двадесет години по-млада от него. Карл Ройтер бил и ветеран от Втората световна война — като тийнейджър бил мобилизиран и служил в 371-ва пехотна дивизия, която участвала в битката за Сталинград под командването на генерал-лейтенант Щемпел. Комаров я попита дали баща й й е говорил за войната и тя откри, че лъжите й текат гладко като младо вино. Да, кимна тя, игнорирайки неприятното присвиване на коремните си мускули. Баща й й разказвал за студа, за глада, за плъховете и болестите, за страха и невероятната гордост, която изпитвал от факта, че е част от обречената Шеста армия на фелдмаршал Паулус. Днес и двамата й родители били мъртви. После реши да му подхвърли и някои детайли от метаморфозите на Петра: буйна студентка с леви разбирания, която се бунтува срещу самодоволството на консумативното общество в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години; еволюцията й от университетска бунтарка до скрит анархист, превръщането й в терорист и накрая — преображението…

— Какво преображение? — попита Комаров.

— От терорист в наемник. Замяната на идеалите с пари.

— Защо го направи?

Дълго време не можеше да измисли убедителна причина. В крайна сметка поклати глава и каза:

— Защото стигнах до заключението, че разлика няма… Ляв-десен екстремизъм — все тая… Различни цветове от един и същ спектър, както би казал ти… Нямаше черно, нямаше бяло, нямаше в какво да повярвам…

— Би могла просто да се махнеш.

— Това правя в момента, Костя. Със същия успех, с който някой доктор решава да се откаже от медицината…

В помещението се появиха двама музиканти. Единият свиреше на акордеон, а другият — на дудук. Насочиха се към двойката в ъгъла и започнаха серенада. Червенокосото момиче отвори уста и запя. Гласът й леко потрепваше. Мъжът се усмихна, но в очите му проблеснаха сълзи. Тя пя на грузински, след това и на арменски. Караше песен след песен, без да спре. В залата цареше пълна тишина. За миг Стефани изпита чувството, че виси неподвижно във въздуха. Бавно разбра, че дълго време ще помни този миг. Дудукът я отнесе към средновековието на Централна Азия, а Комаров хвана ръката й.