Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 183

На следващата сутрин Стефани стана в шест часа. Гимнастиката, душът и леката закуска й отнеха двадесетина минути. Излезе от апартамента точно в седем, облечена за ходене пеш, при това в дъждовно време. Стигна до Хайд Парк Корнър точно в седем и двадесет и пет. Застана на автобусната спирка и се приготви да чака. Пътниците слизаха и се качваха, автобусите потегляха. Но тя все изглеждаше така, сякаш чака следващия… Ватукин напусна хотела в осем и четвърт, сам. Бодигардовете останаха при Наталия.

Възползва се от входа за метрото, който беше точно срещу хотела. Тя влезе през другия — онзи, който беше до автобусната спирка. Видя го да се мотае пред машината за билети и побърза да се скрие в тълпата забързани пътници. Той взе линията Пикадили, по посока на Кингс Крос. Тя за малко не го изпусна на перона, който изведнъж се задръсти от хората, използвали влаковете от север. Шумна група привърженици на „Нюкасъл Юнайтед“ пиеха „Стела Артоа“ в кутийки и вдигаха невъобразим шум. Часът беше девет без пет.

Последва го на дискретно разстояние. Той прекоси Юстън Роуд и тръгна по Джуд стрийт. На пресечката с Тависток Плейс рязко зави наляво. Сградата, в която влезе, някога несъмнено е била жилищна. Четири тухлени етажа, станали черни от двестагодишното замърсяване. Стефани изчака няколко минути, после мина покрай входа. На месинговата табелка над домофона бяха изписани пет имена, всичките на фирми. Тя подмина, след което спря да ги запише в бележника, който носеше. Ватукин се появи двадесет и пет минути по-късно.

Около десет и петнадесет бяха пред Руската православна църква в Енисмор Гардънс. Ватукин се забави вътре не повече от пет минути. В единадесет Стефани се озова на улица с къщи на няколко нива в района на Кенсингтън. Когато Ватукин се появи след десетина минути, в ръката му се поклащаше пластмасова торба с нещо обемисто вътре. Спусна се до спирката на метрото в Кенсингтън, откъдето взе северната линия до Мургейт, а оттам тръгна пеш по посока на Финсбъри Съркъс. В един без четвърт отново се върна в Мургейт, но вече без торбичката. Взе северната линия до Кингс Крос, която смени с линията Виктория до Грийн Парк. Малко преди един и половина влезе в „Диверсо“ — изискан италиански ресторант на Пикадили, където вече го чакаха Наталия и двете горили.

Следобедът беше истинска оргия. Обиколката започна без никакво предисловие — „Асприс“, „Картие“, „Хермес“, „Прада“, „Армани“… Прекараха цял час в „Граф“, където станаха обект на всеобщо внимание. Същият час Стефани прекара на Ню Бонд стрийт, направо под дъжда. Чакаше и наблюдаваше. Навсякъде около нея мигаха шарени коледни лампички. Когато най-сетне се появиха, Наталия изглеждаше доволна, а Ватукин — развеселен. В Москва гардовете им носеха оръжие, а в Лондон — пазарски чанти. В четири и половина групата се насочи към „Фортнъмс“ за чай. След което Стефани ги проследи до „Лейнсбъроу“, където останаха до седем и половина. В този час се появиха двете бентлита, които ги транспортираха до „Дорчестър“. Пет минути след пристигането им пред официалния вход на хотела спря черен мерцедес с малко руско знаменце на калника. Правейки се на туристка, Стефани засне входа с дигиталната си камера, като внимаваше да хване всички лица. Десет минути по-късно влезе в „Дорчестър“, за да се увери, че новопристигналите са в компанията на Ватукин. Часът беше пет без осем минути.