Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 182

— Какво ще правим, Костя?

— Не знам — въздъхна той. — Но искам да ми обещаеш нещо…

— Всичко, каквото пожелаеш.

— След всичко, което изприказвахме тази вечер и след онова, което ти видя днес, аз искам от теб само едно — не прави грешката да ме помислиш за добър човек, защото не съм такъв.

20.

С „Аерофлот“ до Франкфурт, оттам с „Бритиш Еъруейс“ до Лондон. Самолетът кацна на летище „Хийтроу“ в десет и четиридесет и пет, а вратата на апартамента в Олд Корт Плейс се затвори зад нея пет минути след полунощ. Вътре беше студено и влажно, това я принуди да се насочи директно към термостата за отоплението. В хладилника нямаше нищо, с изключение на пакетче масло, бурканче с маслини и половин бутилка газирана минерална вода, която отдавна вече не беше газирана.

Стефани беше толкова уморена, че не само не разопакова багажа, но дори не изми и зъбите си. Съблече се, пропълзя под кувертюрата и се сви на кълбо. Въпреки това й трябваше около половин час, за да заспи. Сънува, че Комаров прави любов с Наталия, а тя седи и ги гледа. Събуди се малко след осем и дълго не успя да прогони горчивия привкус на този сън.

В Москва положително валеше сняг, но в Лондон нещата, както винаги, свършваха с дъжд. Стефани пусна водата във ваната и зареди стереото с един компактдиск. „Ню Йорк“ на Лу Рийд. Прегледа набързо купчината поща, която се беше събрала. Повечето неща бяха безполезни рекламни материали, няколко писма до предишния наемател и нищо друго. По-късно занесе пакет с дрехи в химическото чистене „Модърн Експрес“ на Холанд стрийт, а след това отиде да закусва на Кенсингтън Чърч стрийт — кроасани, кафе и голяма чаша портокалов сок. След това напазарува в „Сейфуей“, отнесе покупките и се залови с чистене. От време на време се улавяше, че изгаря от желание за домакинска работа. Просто й действаше пречистващо, помагаше й да се върне на земята, да се преструва на нормална. Не се притесняваше от факта, че всичко е изкуствено. Изтърка ваната, мина подовете с прахосмукачка, изми кухнята и отвори прозорците да се проветри. Винаги беше харесвала звуците на падащия дъжд.

Обядва с минестроне и топъл хляб, след което вдигна слушалката и набра Ню Йорк. Комаров се оказа в апартамента си на Пето авеню. Утрото там било страхотно, уведоми я той. Ясно и студено. Полетът му от Москва закъснял и кацнал едва в дванадесет без четвърт през нощта.

— Снощи те сънувах — каза Стефани.

— Как? — попита той.

— Че ме любиш…

Владимир Ватукин и Наталия Маркова пристигнаха в Лондон на 20 декември вечерта. Придружаваха ги същите двама бодигардове, които се бяха маскирали като адвокати в кафене „Пушкин“. Две тъмнозелени бентлита чакаха да транспортират групата от „Хийтроу“ до хотел „Лейнсбъроу“ на Хайд Парк Корнър.