Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 179

— Повярвай ми, че аз също умея да различавам цветовете от спектъра — подхвърли Стефани.

— Може би — кимна той. — Сигурно разбираш и това, което искам да ти кажа.

— Разбирам, че някои разновидности на сигурността те правят уязвим пред суровата реалност.

— Точно! — с уважение я погледна Комаров и чукна чашата си в нейната.

— И как се озова в затвора?

— Лесно — усмихна се той. — И неизбежно. Едва четиринадесетгодишен започнах да се изявявам на черния пазар. Продавах контрабандни цигари, крадях пресни зеленчуци, произвеждах водка, рекетирах търговците за протекции. Непрекъснато си имах неприятности. В повечето случаи просто плащах на полицията да обърне глава на обратната страна, но понякога не ставаше.

— Казваш го така, сякаш е било нещо съвсем обикновено.

— Не, не беше. Просто нямаше друга алтернатива.

— Защото всичко друго беше въпрос на споразумение?

— Да.

Комаров, новият вор. Различен от предшествениците си от воровской мир, различен и от новозабогатялото престъпно братство на Русия. Или пък е бизнесмен. Зависи от гледната точка…

Келнерът отнесе първото блюдо и започна да сервира второто: пилешко месо, задушено със зеленчуци, наричано „шакохбили“. Комаров напълни чашите с червено вино. Беше тежко и ароматно, като испанско.

— Какво се случи с родителите ти?

— Мама умря в затвора само няколко дни след като я бях посетил за последен път. Казаха, че получила инфаркт, но положително не е било така. Аз научих за смъртта й цели две години по-късно.

— А баща ти? Спомена, че получил дванадесетгодишна присъда…

— Дванадесет години в никеловите мини край Норилск на практика означава доживотна присъда.

— Там ли е умрял?

— Всъщност не… Той беше нещо като статистически абсурд, просто защото оцеля. При това не дванадесетте години, на които беше осъден, а цели деветнадесет.

— И още е жив?

— Да.

— Тук, в Москва?

Комаров поклати глава.

— В Норилск. Предпочете да остане там и след като го освободиха.

— Но защо? Никога не съм била в Норилск, но…

Комаров й обрисува картината. Норилск е затънтен град във вечно заледените области на север, на повече от три хиляди километра от Москва. През зимата температурите там падат до минус петдесет градуса по Целзий. Градът е няколко улици от бетон, които се кръстосват между мрачни фабрики. Пътищата са лоши, колите се конкурират с влаковете — главно по отношение на мръсотията и ръждата. Цяла гора фабрични комини бълват отровен пушек към оловното небе. Зимата трае десет месеца в годината. Първата копка на Норилск е направена през 1937 година, издигат го главно каторжници. Когато бащата на Комаров пристига там, промишлеността е доста развита — никелови мини, циментов завод, тухларна, медно-цинков комбинат. Град, който се крепи изцяло на принудителния труд. Тук не би се заселил и не би оцелял никой нормален гражданин. „Град, изграден върху кости“, както го наричал бащата на Комаров.