Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 178

— Но ти не беше сред тях.

— Извадих късмет.

— Не ми звучи да е било така.

— Не ти звучи ли? Но беше. Освен това успях да им отмъстя.

— Как?

— През деветдесет и пета купих приюта на търг, след което му ударих кибрита. Изгорих го до основи. Изгубих половин милион долара, но се почувствах по-добре. — Усмивката му беше неубедителна. — Днес няма и следа от него. На терена се издига един наполовина построен корейски завод. Зарязаха го през деветдесет и девета, май им свършиха парите… Лично за мен това е добре. Предпочитам да гледам руините му.

Стефани отпи глътка от чашата с шампанско, която до този момент демонстративно беше пренебрегвала. Беше по-тежко и по-сладко от всички шампанизирани вина, които беше пила досега.

— Значи сега купуваш детски домове, за да се излекуваш от миналото?

— Не е точно така, Петра.

— А как е?

— Тази страна излиза от една криза, за да влезе в следващата. Да вземем за пример потъването на „Курск“. Това беше трагедия, но и добра тема за телевизионни репортажи — ридаещи майки се събират в Мурманск, Путин демонстрира манталитета си на агент на КГБ. Във вестниците четем за дълъг низ от екологични катастрофи, за които обвиняваме съветското си минало. Но най-голямата трагедия в Русия се случва в момента. И тя се нарича изгубено бъдеще. Става въпрос за хиляди деца, които нямат дом, образование, медицинска помощ, родители. Плюс още поне толкова, които биха се чувствали по-добре без родителите, които имат… Аз съм бизнесмен, Петра. Инвестирам в бъдещето, нищо повече.

— Нещо не мога да те възприема като такъв.

— Това не е поза, а чистата истина.

— Може би само част от истината…

— Ти не разбираш.

Келнерът донесе първото блюдо — студено пиле с чесън и орехи, което се казваше „сациви“, гъста супа с ориз „хархо“, хляб със сирене „хакпури“ и чиния стар червен фасул и зелен боб. Измъкна тапата на бутилка грузинско червено вино и я остави да диша в края на масата.

— Колко дълго беше в този приют? — попита Стефани.

— Четири години.

— А после?

Той сви рамене и се усмихна.

— Гмурнах се в бизнеса. Или в престъпността, ако погледнем на нещата от друг ъгъл. Все още бях дете, но като хвърля поглед назад, вече съм убеден, че просто съм чакал да се превърна в капиталист.

— Аз пък изобщо не мисля за теб като за капиталист.

— Може би не съм капиталист в западния смисъл на думата — кимна той.

— Тогава в какъв смисъл си?

— Няма да разбереш.

— Стига си ме подценявал, Костя!

— Наистина мисля така. Когато СССР се сгромоляса, американците и европейците бяха убедени, че ще дойдат тук и ще натрупат състояния. Похарчиха милиони в очакването да направят милиарди. И неколцина действително успяха. Но кой управлява реалните пари в днешна Русия? Руснаците. Не американците, не германците, а именно руснаците. Така и трябва да бъде. Но те се чудят как се е случило, къде изчезнаха всичките им блянове за лесни печалби. Въобразяваха си, че тук ще е по-различно. Но аз мога да ти кажа, че и на запад, и на изток парите се правят по един и същ начин. Същото важи и за бизнеса, политиката, престъпността — Светата троица… Ние сме нови в тази игра и методите ни вероятно са малко грубички. Но ние се учим бързо. Истинската разлика между нас и западняците е въпрос на възприятие. За нас нещата не са чак толкова черно-бели. За нас бизнесът и престъпността просто са два различни цвята от един и същ спектър.