Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 176

Ресторант „Арагви“ на Тверския площад разполага с три салона за хранене. Единият от тях прилича на немска бирария, вторият — на покрит плувен басейн, тъй като стените му са облицовани с плочки от бял мрамор на височина три метра. Стените над плочките и сводестите тавани са изографисани със сцени от грузинския национален епос. Стилът на художника е прост и наивистичен, съдържанието на фреските — силно героическо. Юнаци се бият със свирепи тигри, воини яздят в пълно бойно снаряжение, девици берат цветя по тучни ливади. Третият салон беше далеч по-малък от първите два — просто няколко маси в облицовано с ламперия помещение. Комаров я чакаше на една маса под затворените капаци на висок прозорец. В салона имаше само още двама посетители — в далечния край се бяха настанили мъж на средна възраст и момиче, което му беше наполовина — както по размери, така и на години. Приведени един към друг, те си държаха ръцете и шепнеха.

Комаров беше облечен в тъмносив костюм на „Канали“. Яката на бялата му риза беше отворена. Изглеждаше уморен. Пред него имаше бутилка минерална вода, стъклен пепелник и съд за лед, в който се изстудяваше бутилка грузинско шампанско.

— Не бях сигурен дали ще дойдеш…

— А аз — дали искаш да дойда…

Когато се прибра в „Балчук“, на рецепцията имаше съобщение за нея. Текстът беше повече от лаконичен: „Трябва да поговорим. Ела в «Арагви», точно в осем“.

Настаниха се.

— Някога това е бил любимият ресторант на Сталин и Берия — подхвърли Комаров, после отвори капаците на прозореца. Оказа се, че от него се излиза на малко балконче, което гледаше към главния салон. — В това помещение са били в пълно уединение, като едновременно с това са имали възможност да шпионират всички останали. Едно наистина голямо удобство за параноици като тях.

— Аз не те шпионирах, Костя.

— Напротив, точно това правеше. Онези тавани отсреща са изографисани със сцени от най-хубавите грузински легенди.

— Много добре. Но Коба…

— Мисля, че е било съвсем уместно.

Тя скочи на крака.

— Ако възнамеряваш цяла вечер да се държиш като олигофрен, аз си тръгвам!

— Сядай.

— Майната ти!

— Сядай, казах!

Мисълта й бясно излетя от стаята, но тялото й се отпусна върху стола. Комаров й наля чаша шампанско, но тя си напълни друга с минерална вода. Беше топла и имаше възсолен вкус.

— Нали отношенията ни трябваше да останат тайна в Москва?

— Онези двамата в ъгъла са окей. А други няма да влязат.

— Знаеш какво имам предвид.

Той кимна, на лицето му се изписа униние.

— Уморен съм, Петра, писна ми от всичко това. — Облегна се назад в стола и разпери ръце: — Като има риск, ще рискуваме… Какво толкова? Аз рискувам още от малко дете!

— А децата в Измайлово — и те ли са риск?

Той запали цигара, но не отговори.

— Саеф ми каза, че притежаваш шест дома за деца, разказа ми и за сиропиталището на Мурмански проспект. Защо държиш тези неща в тайна?