Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 169

Но това бъдеще е крехко и всеки момент може да се счупи. Тогава какво ще прави? Нима ще се върне обратно към забвението?

Тълпата нададе продължителен рев. Увлечен в нападение, кльощавият боксьор така и не видя поразяващия ляв ъперкът на противника си. В резултат лежеше по гръб, плувнал в собствената си кръв, а също така и в кръвта на всички, които бяха лежали на пода преди него. Тълпата го подканяше да стане и да продължи боя. Стиснал зъби, той бавно се надигна до клекнало положение. Но гигантът го сграбчи за косата, отметна главата му назад и му нанесе страхотен удар с коляно, право в лицето. На мястото на носа изригна кървав фонтан. Стефани неволно затвори очи, но до слуха й продължаваха да долитат тежките удари и одобрителния рев на публиката.

После дойде краят. Тътенът на ударите потъна в глъчката. Хората започнаха да събират залозите си. Печелившите нададоха тържествуващи викове. Безжизненото тяло на боксьора (беше невъзможно да се прецени дали е мъртъв или само в безсъзнание) беше изнесено на носилка. Това не направи никакво впечатление. Стефани отново погледна към масата на Ватукин. Комаров го нямаше. Миг по-късно зад гърба й се разнесе приглушеният му глас:

— Имаше ли някакви проблеми?

Тя се обърна. Скрита в сянката, фигурата му беше почти невидима.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Забавление за всички, които си падат по кървавите зрелища и имат пари да си платят.

— А ти какво правиш тук?

— Забавлявам клиенти.

— Какви са онези непознати хора на масата ти?

— Американци. Двама от тях са предприемачи, специализирани в облагородяването на запустели терени. Един е хотелиер, а другите трима — инвестиционни банкери. — Той направи крачка напред и тя успя да види очите му. — Всички предпочитат зрелището пред секса. Твърдят, че било много по-вълнуващо. Освен това са убедени, че и в Манхатън могат да имат най-красивите жени на света, докато това… За тях това е нещо истинско. Точно тази дума употребяват.

— Би трябвало по-честичко да пътуват по света.

— Съгласен съм, но… — Раменете му леко се повдигнаха.

— А ти какво правиш с тях, Костя?

— Същото, което ти правиш с Владимир. Бизнес.

— Искаш да кажеш, че им помагаш да похарчат някой долар преди „тоталната разпродажба“?

— Тотална разпродажба?

— Тук така наричат разграбването на бившата държавна собственост, нали? В тази игра ли участваш?

— Изостанала си поне с пет години, Петра. А може би и с десет… Тези хора не са дошли да правят инвестиции в Москва. Те са тук, за да обсъдят инвестиции в Ню Йорк. При това не в долари, а в рубли.

Едва сега й стана ясно защо Комаров предпочита да стои на тъмно.

— А аз какво правя тук? — попита на глас тя.

Комаров се приближи още по-близо, сложи ръка на талията й и посочи към една от масичките в близост до ринга.

— Виждаш ли онзи мургавия със златната обица?