Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 167
Марк Бърнел
— Касиер. Контролирал е фондовете, от които се е заплащало на агентите в чужбина.
— Наистина ли?
— Да — кимна Бергщайн. — Именно като такъв е обиколил света.
Таксито направи дълга обиколка по двата бряга на река Яуза, северно от Лефортово, след което я стовари на улица „Семьоновска“. Валежът се усили, тлъсти снежинки облепваха предното стъкло. Стефани следваше указанията, които беше получила от Комаров.
Навремето спортният комплекс „Металург“ бил собственост на фабрика „Сърп и чук“ и изпълнявал ролята на рехабилитационен център за работниците. Днес беше отворен за широката публика, но не денонощно, а само до девет вечерта. По тази причина имаше и охрана на главния вход. Стефани тръгна по тротоара покрай оградата. Комаров беше обещал, че един от страничните входове ще бъде отключен. Скоро го откри, бутна вратата и се озова във вътрешността на комплекса. Избягвайки главната алея, тя прекоси два футболни терена и се приближи към задния вход на червено-бялата тухлена постройка между тях. Предпазливо надникна зад ъгъла. Пред главния вход бяха наредени луксозни лимузини и джипове. Гардове и шофьори потропваха с крака да се стоплят, пушеха цигари и си подаваха някакво шише. Стефани се оттегли в мрака и ловко се покатери на скърцащия ламаринен покрив на бараката, залепена за гърба на сградата. Без особени затруднения стигна до прозореца на първия етаж над нея, който се оказа незалостен. Прескочи през парапета. Някъде от вътрешността на сградата се разнесоха приглушени аплодисменти. Беше студено, от прозореца нахлуваше леден въздух. Тръгна пипнешком в мрака. След няколко крачки видя ивица светлина, която идваше от лампите на балконите — по три от всяка страна на сградата. Рефлекторите им сочеха надолу.
Най-напред усети топлината, която идваше отдолу. После в ноздрите я удари и миризмата. Тютюн, парфюм, пот и още нещо познато, което обаче не можеше да определи.
Погледна надолу. Повдигащият апарат и тежестите бяха разчистени. В средата на салона имаше клетка, запълнена от боксов ринг с двама мъже в него. Единият беше флегматичен гигант, другият — кльощав бързак. Шестте прожектора на балкона бяха фиксирани върху ринга. Стефани изчака очите й да се нагодят към ярката светлина и видя кръвта. Тя обливаше както двамата мъже на ринга, така и брезентовия тепих. Гигантът замахна да нанесе дясно кроше, но левият му крак се подхлъзна и остави следа върху аления брезент. Публиката започна да дюдюка. Кльощавият се понесе напред, засипвайки противника си с удари. Един от тях попадна в брадичката му, във въздуха се разхвърчаха капчици пот и кръв. Едва сега Стефани забеляза, че никой от боксьорите не носеше ръкавици.
Около ринга имаше плътен кръг от хора, повечето мъже. Те крещяха съвети към боксьорите, псуваха и размахваха ръце, а по бледите им лица се стичаха вадички пот. Горе-долу една трета от останалата публика бяха жени, прецени след бърз оглед Стефани. Те седяха край масички, изтеглени на известно разстояние от ринга, а до стената в дъното работеше дълъг бар.
