Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 166

— А не се ли изкушихте да заминете за Ню Йорк, когато разбрахте, че те се местят в Щатите?

— Четири пъти съм бил в Ню Йорк — замислено отвърна той и започна да си свива цигара. — Но нито веднъж не видях нещо, което би ме накарало да живея там.

— Четири пъти?

— Бил съм и в Чикаго, и в Бостън… Едно време излизах в чужбина по пет-шест пъти в годината. — Облиза цигарената хартия, за да я залепи, после добави: — По бизнес…

— С какъв бизнес се занимавате?

— Какво ти е казал Борис?

— Всъщност, нищо — отвърна Стефани и стрелна с поглед смълчания Борис. — Спомена само, че сте бил близък с Джордж Салиби.

— И него ли познаваш? — вдигна вежди Йосиф.

— Всъщност съм го виждала само веднъж — отвърна Стефани. — Не беше особено общителен.

— Това ме учудва.

— Защо?

— Защото, ако ме извиниш, ти си точно неговият тип. Тъмна коса, атлетична фигура, решителност и воля.

Стефани си представи Рут Щойфел.

— Мислите, че имам силна воля? — попита на глас тя.

— Да речем, че го усещам — леко се усмихна Йосиф. — Както и да е… Прочетох за смъртта му във вестниците, показваха го и по телевизията. Обърна ли внимание на съболезнованията? Брежнев, Андропов, Горбачов — навремето ги познаваше всичките… И Елцин, но още от времето му на партиен секретар в Сибир, когато все още си беше с акъла.

Борис стана и излезе, а Стефани попита:

— Как се запознахте със Салиби?

— Покрай разни неща, свързани с банките.

— Вие банкер ли сте?

— Не съвсем.

Разказа й за първата им среща, състояла се в Кипър в началото на седемдесетте. Той бил в официална командировка, а Салиби изгарял от желание да завърже делови контакти с Кремъл. Бергщайн бил член на неофициалната руска делегация, изпратена в Кипър специално, за да изслуша предложенията на Салиби.

— През следващите години го виждах от време на време. В Бейрут, Атина, Берлин, няколко пъти и в САЩ. Харесвах го. Той беше нервен и подозрителен с непознати, но топъл и щедър към приятелите си.

Стефани усети как напрежението й нараства.

— Бяхте приятели?

— Не, не — разсмя се Йосиф Бергщайн. — Бях наблюдател, нищо повече. Просто ми направи впечатление как се държи с околните.

— Когато аз се запознах с него, той беше в компанията на друг руснак, Константин Комаров — подхвърли небрежно Стефани. — … Чували ли сте за него?

— О, да — кимна Йосиф. — Май че живееше в Ню Йорк… ФБР му лепна един особен прякор…

— Донът от Дон.

— Точно така.

— Какво знаете за него?

Очите на Йосиф се присвиха.

— Говори се, че е убил някакъв узбек с един-единствен удар. Станало във Воронеж.

Когато си тръгнаха обратно, навън вече се мръкваше. Единият фар на аудито не светеше, но това не пречеше на Борис да кара с висока скорост.

— Вуйчо ти така и не каза с какво се е занимавал — подхвърли Стефани.

— Напоследък почти не работи.

— А преди?

— Беше в КГБ, когато тази организация все още действаше.

— И какво е вършил там?