Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 130

— Оръжията, Ерик. Те винаги са били твоята специалност. А не филмчетата с групово изнасилване.

Той преглътна и кимна с глава:

— Ще ти доставя каквото искаш.

— Хардуер?

— Хардуер, софтуер, менсуер — направи опит да се пошегува Рой, но нямаше кой да се присъедини към нервния му кикот. — Всичко, което пожелаеш!

— Ядрени?

Усмивката замръзна на устните му.

— Исусе… Не знам. Може би…

— Би Дабълю?

— Абсурд!

— Не ме лъжи! Току-що каза, че можеш да ми доставиш всичко!

— Биологическото е различно.

— Истанбул, януари 99-а — хладно го изгледа Стефани. — Пригоден за оръжие антракс, на който ти беше брокерът. Продаваха го руснаци, а краен потребител бяха антиталибанските сили в Афганистан. Но сделката се провали.

За миг Рой изглеждаше така, сякаш ще се разреве с глас.

— Това беше за пръв и последен път. Биологичното оръжие не е в моя ресор. Същото важи за химическото и ядреното. Мразя ги. Аз съм си по хардуера и софтуера. Ако искаш „Апачи“ или МИГ, можем да говорим.

— Но ти беше брокер на онази сделка! — настоя Стефани.

— Виж какво! — тръсна енергично глава той. — Сделката не беше моя.

— Не искам да купувам, Ерик — увери го тя.

— Не искаш ли?

— Не. Но други хора искат и аз трябва да разбера кои са те. При това по най-бързия начин.

— Мога да поразпитам тук-там — кимна Рой, възвърнал част от самообладанието си.

— Ще направиш повече от това, Ерик. Говоря сериозно. Искам имена. Не ги ли получа, приятните иначе граждани на Грьонинген ще получат едно име от мен — твоето. Не зная какво им е мнението за Франс Лайден, но съм убедена, че няма да са много доволни от присъствието на Ерик Рой. Особено след като научат, че властите в Амстердам го издирват за пускането на детска порнография в Интернет.

— Кучка!

— Не си прави труда, Ерик — усмихна се тя. — Комплиментите няма да те отведат доникъде.

Когато излезе отново на Бругстраат, навън продължаваше да вали. А горе, в кантората на „Нортърн Лайн Контейнърс“, Ерик Рой беше коленичил на пода и притискаше с две ръце счупения си нос. Между пръстите му бликаха алени струйки кръв.

Цюрих, четвъртък, един и половина по обед. Масата им беше сложена в една дискретна ниша на „Бразери Рудолф“ — малко, но изтънчено ресторантче в една от пресечките на Банхофщрасе, само на няколко крачки от банката „Гудериан Майер“. Вътрешността на заведението беше полутъмна, топла и дискретна — на всяка от деветте маси беше монтирана по една изящна настолна лампа, на прозорците имаше плътни завеси, а върху масивната скара от ковано желязо на огромната камина жизнерадостно пропукваха няколко големи пъна.

Алберт Айхнер си поръча Geschnetzeltes Kalbsfleisch — тънко нарязани парчета телешко месо в специален сос. Стефани се задоволи с пилешки гърди на скара и една свежа салата. Споделиха бутилка отлежало „Пулини-Монтраше“.