Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 129

Часът беше четири без пет. Тя остави няколко монети на масата и стана. Стигна до адреса на Бругстраат за около десетина минути. Звънецът се намираше под стара реклама на „Агфа“, но вратата беше полуотворена и тя не си направи труда да го натисне. Въздухът миришеше на плесен. Пое по тясното стълбище към първия етаж. Офисът се помещаваше в една-единствена стая. На матираното стъкло беше изписано името на фирмата „Нортърн Лайн Контейнърс“, а под нея и името на собственика — Франс Лайден. На стената вляво беше окачен стар плакат с товарен кораб, а вдясно имаше календар, чиято задача да прикрие олющената стена изглеждаше наистина непосилна. Зад компютъра, с гръб към нея, седеше силно приведен мъж. Над главата му се извиваха гъсти кълба цигарен дим. Той вдигна ръка и каза нещо неразбрано на холандски.

— Вие ли сте Франс Лайден? — попита на английски тя.

— Кой се интересува?

— Жена, която подозира, че истинското име на Франс Лайден е Ерик Рой.

Гръбначният стълб се вцепени, ръката замръзна във въздуха. Мъжът започна бавно да се обръща. Позна я, в очите му се появи страх. Бледата му кожа започна да посивява и да се слива с цвета на разрошената му коса, който при последната им среща беше мръснокафяв. Носеше очила. Стефани се запита дали стъклата изобщо имат диоптър, или ги е окачил на носа си като част от дегизировката. Драматичната загуба на тегло го превръщаше в кльощав старец. Може би е болен, рече си тя. Или си е скъсал нервите. Открай време си беше нервен тип.

— Здравей, Ерик.

— Исусе, това си ти!

— Да, Ерик, аз съм.

— Чух, че си умряла.

— Като те гледам, може и да съм — криво се усмихна Стефани. — Приличаш на човек, който е видял призрак.

— Какво искаш?

— Каквото винаги съм искала — информация.

— Вече не съм в бизнеса.

— Как не те е срам? Май трябваше да си останеш в оръжейния бизнес, където си беше печен. Какво е това твърда детска порнография в Интернет? Разочарована съм от теб, Ерик. Макар че не съм особено изненадана.

— И това го прекратих.

— Сигурно затова напусна Амстердам и се премести в Грьонинген, нали? Предполагам, че по същата причина си сменил името си и си организирал този мащабен международен бизнес, за който си наел съответния палат. „Нортърн Лайн Контейнърс“? Къде по-точно са контейнерите? Вероятно пръснати по всички големи пристанища на света, нали? Или подредени до стената на въображението ти? Ще ми кажеш ли какво транспортираш напоследък? — Тя наблюдаваше лицето му достатъчно внимателно, за да улови реакциите. — Май нямаш никакви контейнери, а? И по всяка вероятност си решил да се върнеш към бизнеса, който познаваш най-добре. — Той видимо се сви. — Оръжейният бизнес!

— Какво искаш да знаеш?

— Е, добре, добре… Май съм една крачка пред източника си. Промяната е добра. И той ще може да изкара някоя пара.

Рой беше на ръба на паниката. Той загаси цигарата си и започна да рови в джобовете си за друга. Стефани затвори вратата след себе си и пристъпи към него. Той се сви на стола си, без да направи опит да стане. Едва ли би оказал съпротива, ако тя бе пожелала да го убие. Има и такива хора — в решителния миг просто се препарират и приемат покорно съдбата си. Като овце.