Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 131

Един ден по-рано, в Грьонинген, тя беше една груба двайсет и пет годишна мъжкарана с панталони в защитен цвят, тежки кубинки „Кейтърпилър“, дебел пуловер с остро деколте и избеляло джинсово яке. Косата й стърчеше на всички страни, намазана с гел. Днес тя изглеждаше по коренно противоположен начин — изящна и елегантна тридесет и пет годишна дама с безупречно спускаща се по раменете коса, облечена в черно костюмче на „Жозеф“ под кашмиреното палто, което в момента висеше на закачалката до вратата.

Айхнер говореше за жена си, трите си деца и седемте си внучета. Лицето му сияеше от задоволство. Това не беше животът, към който би се стремила Стефани, но той никога не бе искал нищо повече. Притежаваше голяма и удобна къща в покрайнините на Цюрих, вила в Тоскана, добра и престижна работа в елегантен офис на Банхофщрасе (наследена от тъста му), уважението на колегите си. И въпреки всичко това, при първата им среща преди три години и половина, той беше на ръба на самоубийството.

Окачествяваше я като момент на лудост. Едно бизнес пътуване до Северна Америка, прекалено много градове и срещи, прекалено малко сън, временна загуба на здрав разум. Така и не бе успял да си даде разумно обяснение. Кризата го връхлетяла в Ню Йорк. Късно вечерта влязъл в бара на хотел „Уестбъри“, където бил отседнал. Умората, самотата, отдалечеността от дома — всичко това оказало влияние. Но на практика нещата били решени от последното питие — както обикновено става. Завързал разговор с някаква жена. Италианка с мургава кожа, дълга червена коса, истинска красавица.

На този етап Стефани реши, че знае накъде ще го отведе тази изповед. Оказа се обаче, че греши.

Айхнер и дамата изпили по чаша шампанско, след което се качили в стаята му. Започнали да се целуват и да свалят дрехите си. Айхнер си спомняше, че се е чувствал порядъчно пиян. После му се изгубили доста часове. В крайна сметка се събудил сам и абсолютно болен. Не било обикновен махмурлук, тъй като организмът му бил тотално отровен. Тялото го боляло, по шията и ръцете му имало дълбоки драскотини, чаршафите били изцапани с кръв. В паметта му зеела една огромна дупка, а от жената нямало и следа. Проверил съдържанието на портфейла си, който лежал на масичката. Парите му си били там. Проверил документите си, които също се оказали налице. Успокоен, той се върнал в леглото и цели два дни не мръднал оттам.

Седмица по-късно се прибрал в Цюрих, а четири дена след това на бюрото му в „Гудериан Майер“ каца донесен от специален куриер плик. В него има четиридесет и осем цветни снимки, без негативи. И без италиански красавици. Вместо това Айхнер е заснет в компанията на млад и атлетичен негър със златни обици на зърната. Сега вече голяма част от драскотините и охлузванията по тялото му придобиват смисъл.

— Бях сигурен, че ще получа инфаркт — призна пред Стефани той. — Направо там, в кабинета. Според мен не го получих само защото си представих колко хора ще открият снимките до тялото ми. В моя свят инцидентната връзка с млада и хубава италианка също ще предизвика скандал, но той едва ли ще е терминален. Докато с млад негър нещата стават… — Той млъкна и поклати глава.