Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 127

Това се равнява на Дарвинова промяна, обичал да казва той. Израснал според историческите традиции на воровской мир, Рогачов и още много като него (включително Владимир Комаров) се адаптира, за да съхрани вида си. А след адаптацията, като ново доказателство на Дарвиновата теория, той прави всичко възможно да унищожи най-сериозната заплаха за своя вид — конкурентите в бизнеса. Разглеждана в тази светлина, собствената му насилствена смърт е напълно предвидима, въпреки че има някои несъответствия във времето.

Звънецът изжужа точно в седем и пет. Роузи Шодхъри беше облечена в тъмносиньо палто с яркочервен копринен шал.

— Съжалявам, че те накарах да дойдеш чак тук — усмихна се Стефани. — Но никак не ми се искаше аз да идвам там.

— Няма проблем. И без това си ми на пътя.

— За къде?

— Имам апартамент на Севън Систърс Роуд.

— Е, в такъв случай едва ли съм на пътя ти — поклати глава Стефани. — Ще пиеш ли нещо?

— Не, благодаря.

— Сериозно? Това е най-малкото, което мога да направя за теб. В хладилника имам бутилка хубаво вино.

— Е, добре.

Роузи свали палтото и шала си, а Стефани тръгна към кухнята. Миг по-късно се върна с бутилка совиньон блан и две чаши. Прехвърлиха се в хола и Роузи бегло огледа организирания хаос, който цареше там — диаграми, списъци, скици, пътни карти, снимки… Настаниха се на дивана и Стефани направи преглед на контактните процедури, които беше планирала. Това й отне двадесетина минути. Роузи слушаше с напрегнато внимание. Информацията беше старателно записана, но Стефани виждаше, че това е излишно.

По някое време се пресегна да допълни чашите, а Роузи въздъхна:

— Знаеш ли, Стефани, все още не мога да повярвам, че си станала независима.

— А пък аз не мога да повярвам, че ти все още работиш за Александър — жегна я тя.

Върху лицето на Роузи се изписа смущение.

— Нека бъдем откровени — продължи Стефани. — И двете знаем защо работех за него. И в нашия свят на извратена логика, за това дори можеше да се намери някакъв смисъл. Но ти? Аз просто не мога да си го обясня.

Стефани си даваше сметка, че я гледа втренчено, но не си направи труда да отмести поглед. Безупречна кожа, сочни устни, тъмни очи почти като нейните, гъста и дълга коса с катраненочерен цвят. Слаба, но не кльощава, с елегантна походка, винаги добре облечена, интелигентна и с дар слово. И всичко това срещу работата за Александър. Откъдето и да го гледаше, това й се струваше несъвместимо! В душата й се бореха завистта и учудването.

— Все някой трябва да върши и тази работа — смутено сви рамене Роузи.

— И това ти стига, така ли?

— Е, то не е единственото забавление в живота ми. Имам семейство, приятели. Излизам с тях, вземам си отпуски. Като всички други.