Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 127
Марк Бърнел
Това се равнява на Дарвинова промяна, обичал да казва той. Израснал според историческите традиции на
Звънецът изжужа точно в седем и пет. Роузи Шодхъри беше облечена в тъмносиньо палто с яркочервен копринен шал.
— Съжалявам, че те накарах да дойдеш чак тук — усмихна се Стефани. — Но никак не ми се искаше аз да идвам там.
— Няма проблем. И без това си ми на пътя.
— За къде?
— Имам апартамент на Севън Систърс Роуд.
— Е, в такъв случай едва ли съм на пътя ти — поклати глава Стефани. — Ще пиеш ли нещо?
— Не, благодаря.
— Сериозно? Това е най-малкото, което мога да направя за теб. В хладилника имам бутилка хубаво вино.
— Е, добре.
Роузи свали палтото и шала си, а Стефани тръгна към кухнята. Миг по-късно се върна с бутилка совиньон блан и две чаши. Прехвърлиха се в хола и Роузи бегло огледа организирания хаос, който цареше там — диаграми, списъци, скици, пътни карти, снимки… Настаниха се на дивана и Стефани направи преглед на контактните процедури, които беше планирала. Това й отне двадесетина минути. Роузи слушаше с напрегнато внимание. Информацията беше старателно записана, но Стефани виждаше, че това е излишно.
По някое време се пресегна да допълни чашите, а Роузи въздъхна:
— Знаеш ли, Стефани, все още не мога да повярвам, че си станала независима.
— А пък аз не мога да повярвам, че ти все още работиш за Александър — жегна я тя.
Върху лицето на Роузи се изписа смущение.
— Нека бъдем откровени — продължи Стефани. — И двете знаем защо работех за него. И в нашия свят на извратена логика, за това дори можеше да се намери някакъв смисъл. Но ти? Аз просто не мога да си го обясня.
Стефани си даваше сметка, че я гледа втренчено, но не си направи труда да отмести поглед. Безупречна кожа, сочни устни, тъмни очи почти като нейните, гъста и дълга коса с катраненочерен цвят. Слаба, но не кльощава, с елегантна походка, винаги добре облечена, интелигентна и с дар слово. И всичко това срещу работата за Александър. Откъдето и да го гледаше, това й се струваше несъвместимо! В душата й се бореха завистта и учудването.
— Все някой трябва да върши и тази работа — смутено сви рамене Роузи.
— И това ти стига, така ли?
— Е, то не е единственото забавление в живота ми. Имам семейство, приятели. Излизам с тях, вземам си отпуски. Като всички други.