Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 126

Царете на подземния свят просто управлявали своите империи иззад решетките. Стотици трудови лагери били построени в далекоизточните райони на Съветския съюз — от Урал до Колима в Източен Сибир, по цялото протежение на Транссибирската магистрала, които били свързани с пръстен от железопътни линии. Но и това не спряло воровской мир, чиито представители успешно управлявали огромния черен пазар в страната, роден от неспособността на властите да осигурят на населението елементарни стоки от първа необходимост. Те търгували с алкохол, скъпоценности, резервни части за автомобили, храна, дървен материал, петрол — изобщо с всичко, което било дефицитно. Разликата в ефективността между държавните и престъпните организации била толкова огромна, че сблъсъкът между тях бил неизбежен. Корупцията процъфтявала, определен кръг държавни служители се възползвали от нея и изградили нещо като съглашение с подземния свят.

Но след разпадането на СССР след 1991 година се образува един огромен вакуум. Вратите на затворите се отварят и заслепено примигващите „вори“ влизат в един свят, който е много по-различен от онзи, който са напуснали. Строгите авторитарни структури вече ги няма, но нищо не ги е заместило. Хаосът, който настъпва след тях, ражда ново поколение престъпници. Те не са възпитани в дух на почит към воровской мир, нахвърлят се на всичко, което могат да докопат, елиминират всеки, който се изпречи на пътя им, без да мислят за последиците. Просто защото често става така, че последици няма.

По традиция „ворите“ не са мотивирани от материалните неща. Те са обединени в братство, което цени високо приятелството и дадената дума — много по-високо от материалните придобивки. Но новият престъпник не притежава този морал. Той е в бранша с единствената цел да докопа каквото може. А ако успее да докопа и това, което притежаваш ти — още по-добре. Нещата се утежняват от факта, че носители на този нов морал сред престъпниците са почти сто процента узбеки, азери и чеченци. Доскоро смятани за мръсни южняци, които населяват териториите отвъд Кавказ, тяхното отровно присъствие скоро започва да се чувства и в големите градове като Санкт Петербург и Москва.

Лидерите на воровской мир са изправени пред тежък избор: да останат верни на принципите, които им служат отлично още от началото на XVII век, или да се изправят открито срещу новата заплаха. Макар и излежаващ тежка присъда в Централния затвор на Хабаровск, Олег Рогачов успешно ръководи експанзията на „Централная“ от Екатеринбург и Новосибирск по посока на Москва. Той няма да позволи на банда ръмжащи псета от Юга да поставят под заплаха еволюцията на неговата организация. Далеч преди да напусне студената си сибирска килия в началото на 1992 година, той ръководи с твърда ръка наказателните операции срещу новите банди. Всякакви опити да се навлезе в териториите на „Централная“ са удавени в кръв. След освобождението си Рогачов се установява в Москва и рязко интензифицира терористичните акции срещу „другите“ и най-вече срещу „другите от Юга“. По време на първата война срещу Чечня именно „Централная“ е организацията, която доставя на руските войски допълнителни количества водка и храни. Тези доставки са платени лично от Рогачов — един жест, който е немислим за традиционните „вори“. Но именно в това е смисълът. Рогачов не е нито едното, нито другото.