Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 125

Стефани насочи вниманието си към снимката, направена на 19 август в Алматага. На нея Ватукин е редом с Анатолий Медаев. Последният е бил най-довереният човек на Рогачов и след събитията в Париж би трябвало да е напълно изолиран. Но въпреки това, само няколко месеца по-късно той спокойно се разхожда в казахската столица рамо до рамо с наследника на своя мъртъв господар.

Стефани се взря в лицето на Наталия Маркова, любовницата на Ватукин. На тази снимка косата й беше дълга и руса, а не къса и червена. Мъжът до нея беше Олег Рогачов, а не Ватукин. Рогачов и Наталия бяха хванати как се качват в черен мерцедес пред московския хотел „Метропол“. Стефани натисна няколко клавиша и лицето на Наталия изплува върху екрана в максимално едър план. Красотата й наистина беше необикновена — от модела мечта вероятно я различаваха леко изострените черти на иначе съвършеното лице. Високи славянски скули, решителна брадичка, бадемовидна форма на очите. На тази снимка Наталия изглеждаше точно такава, каквато трябваше да бъде — луксозен, направен по поръчка аксесоар. Подобно на добре скроено палто, тя придаваше на Рогачов един наистина добър външен вид.

Приключи със супата и стана да занесе купата в кухнята. Върна се с чаша нескафе и насочи вниманието си към информационния пакет, получен от Стърн в късното утро.

Престъпният синдикат „Централная“ беше базиран в Москва, но корените му бяха другаде — далеч на изток в Урал, в Екатеринбург и в западносибирския град Новосибирск. Главните действащи лица в организацията, включително Владимир Ватукин, бяха отгледани и възпитани според правилата и традициите на воровской мир — една плътно затворена престъпна общност, чиито корени се крият в селския бандитизъм на XVII век.

Един по-внимателен анализ несъмнено би показал, че действията на бандитите са били толкова криминални, колкото и политически — знак на протест срещу царския терор. Нападателите на държавните служители са били чествани като герои, а населението ги е обграждало със стена от мълчание. Бандитите започнали да се организират в групи, където всички били равни и честно делели плячката. Казано иначе, те се организирали в нещо като комуни — една действителност, която щяла да настъпи в Русия след повече от двеста години.

В Съветския съюз няма организирана престъпност — това е официалната линия на Партията. Но истината е доста по-различна. Най-характерната черта на воровской мир е пълното отричане на държавата, независимо дали е царска или комунистическа. И това не е обикновено отричане, а напълно съзнателен отказ да се признае съществуването на държавата като такава. Плащането на данъци и военната служба са се смятали за съучастие с властите и следователно за престъпление спрямо воровской мир. Тук компромиси не е имало, нито пък възрастово ограничение. Това открито предизвикателство е било наказвано жестоко от съветската власт, която е вкарвала зад решетките цели поколения свои противници. Без, разбира се, да може да ги унищожи.