Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 124

Сигурно е само едно — не съм на шестнадесет… За останалото не знам.

— Къде си? — питам.

— На летището. Току-що пристигам от Париж.

— На кое летище?

— Франкфурт.

Това, което изпитвам, е обратното на радостна възбуда. Може да се нарече дефлация, изпразване от съдържание.

— Но аз не съм във Франкфурт.

Чувам послание на немски, което звучи от високоговорителите на летището.

— Къде си?

— В Лондон — отвръщам аз още преди мозъкът ми да успее да блокира устата.

— В Лондон значи — проточва той.

— А ти защо си във Франкфурт?

— Имам една среща. По първоначална уговорка тя трябваше да се проведе в Манхайм, но аз помолих за промяна, защото… Е, ти знаеш защо…

Нищо не мога да направя. В устата ми отново се появява онзи сладко-горчив вкус.

— Съжалявам, Костя…

— Трябваше да е изненада, но сега разбирам, че щеше да е по-добре първо да ти звънна.

— Пак е изненада.

Той се смее. Чувам второ съобщение по радиоуредбата.

— Утре отлитам за Москва, Кейт. А след това обратно за Ню Йорк.

Искам да му кажа, че трябва пак да го видя. Колкото е възможно по-скоро. Вместо това проточвам едно „разбирам“, с подчертано неутрален и безразличен тон. Понякога наистина не мога да повярвам, че това съм аз. Той пита с какво се занимавам. Давам му неясен отговор, който едва ли съдържа някакъв смисъл. Не мога да преценя, тъй като съм затънала в дълбоко разочарование. И това е доста странно. Преди пет минути нямах представа, че той се е надявал да ме види. Би трябвало да се чувствам приятно поласкана.

— Трябва да вървя — казва той.

Това е поредната благоприятна възможност да му дам знак. Но не мога. Не зная какво ме спира. Думите остават затъкнати в гърлото ми, сякаш искат да ме задавят.

А след това него вече го няма.

На другия ден следобед Стефани седеше с кръстосани крака на пода в дневната. Пред нея имаше купа със зеленчукова супа и сандвич, закупен от пекарната на Кенсингтън Чърч стрийт. Телевизорът работеше, но с изключен звук. Край нея бяха разпръснати напечатани листове А4, покрити с бележки на ръка. Лаптопът беше близо до дясната й ръка. Очите й отново пробягаха по адресите на Владимир Ватукин, които беше получила: в Москва имаше къща в Сетун и апартамент оттатък пътя, в изключително луксозния и скъп комплекс „Златен ключ“. Освен това имаше огромен апартамент в Рим, алпийска вила в Цермат и морска вила в Кипър. Бившата му жена и трите им деца живееха в къща на брега на Женевското езеро, а освен това притежаваха апартамент в лондонския квартал „Найтсбридж“. В допълнение Ватукин държеше едно скромно апартаментче в Новосибирск, своето родно място. И едно от родните места на „Централная“, разбира се.

Стефани влезе във файла на „Централная“ и кликна на името на Ватукин. На екрана изплуваха четири фотографии: Москва, 23 юли — излиза от клуба „Белия квадрат“ в „Нови Арбат“; Хамбург, 27 юли — излиза от 4-ти терминал на летище „Фулсбютел“; Алматага, 19 август — напуска хотел „Отрар“ на улица „Гогол“; Екатеринбург, 4 септември — разхожда се по проспект „Вознесенски“. Всички снимки бяха направени след като заема мястото на убития Олег Рогачов и оглавява „Централная“.