Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 122

— Всичко, което знаеш за руски престъпник с прозвище Коба. Зная, че ще имаш богат избор, затова уточнявам, че въпросният индивид поддържа тесни връзки с престъпния синдикат „Централная“ и има отношение към пратката плутоний-239, която бе задържана миналата година на летище „Хийтроу“. Куриерът — холандски трафикант на хероин на име Ханс Клепер, е мъртъв. По някакъв начин този инцидент има връзка с убийството на Олег Рогачов в Париж през месец април.

— О, Рогачов ли? И той ми донесе нелоши пари тази година.

— Знаеш ли кой го уби? Ще ти платя добре за името.

— Ще платиш за всичко, Петра. Абсолютно за всичко!

14.

На следващата сутрин Стефани позвъни в цюрихската банка „Гудериан Майер“ и поиска да я свържат с Алберт Айхнер.

Продиктува му номера на сметката си и отговори на трите въпроса пароли, поставени от него. След което поиска трансфер в доларовата сметка на фирмата „Сандолфино Шипинг“, отворена в мексиканската банка „Алваро Сарацин“. Размер на сумата — един милион щатски долара. Същия следобед влезе в контакт с Едуардо Руис от „Алваро Сарацин“ и му даде инструкции още на следващата сутрин да прехвърли въпросната сума в цюрихската банка „Анри Лаудер“. Централата на въпросната банка се намираше точно на двеста метра от централата на „Гудериан Майер“ на Банхофщрасе в Цюрих. Двадесет и четири часовият трансфер през мексиканската „Алваро Сарацин“ струваше почти петдесет хиляди долара — тоест, около двайсет и пет хиляди за всяка трансакция. При създалите се обстоятелства, Стефани прие тази цена за напълно разумна.

Нае напълно обзаведена гарсониера в блок на Олд Корт Плейс, оттатък Кенсингтън Хай стрийт, подписвайки договор за два месеца с опция за още един. Агентът я предупреди, че апартаментите в тази сграда сменят наемателите си твърде често и са предимно чужденци. Апартаментчето приличаше на стотиците си побратими в различни хотели — удобно, задушно, безлично. Но фактът, че нищо не го свързваше с Маджента Хаус автоматически го превръщаше в дом, при това далеч по-желан и по-уютен от онзи на Бълстроуд стрийт.

Подготовката й продължи три дни. Поддържаше редовни контакти със Стърн, от когото купуваше информацията, а след това я разпечатваше и изучаваше до пълното й запомняне наизуст. Залепи бели листове хартия на стената в дневната и започна да изготвя списъци, които непрекъснато комбинираше: имена, възраст, външен вид, биографии. За дрехи втора употреба се ровеше из „Оксфам“, а нови купуваше от магазините в района на Кенсингтън Хай стрийт. За разплащане използваше дебитната карта на името на Хелън Епълтън — клиент на Търговско спестовна банка „Лойдс“. На същото име разполагаше и с още две карти — „Мастеркард“ и „Виза“. На третата сутрин се върна в къщата на Сирил Брадфийлд и му даде допълнителни сведения за част от новите самоличности. Призраците започваха да придобиват плът и кръв.

Поиска от Стърн да открие свръзките, които беше ползвала и преди. Част от тях й беше осигурил самият Стърн. Оказа, се, че Алдо Ривера все още е в бизнеса с крадени коли. Беше се преместил от Торино в Лион, но специализацията му си оставаше същата: прехвърляне на крадени коли от престижни марки на изток — там, където за тях се плащат големи пари. Бруно Клайст купуваше и продаваше информация вече тридесет години. За разлика от Стърн, той контактуваше с клиентите си пряко, като им се явяваше в плът и кръв. Стърн продължаваше да се чуди как е възможно още да е жив. Преди три години Клайст оперираше от една пражка пекарна, която бе закупил на свое име. Оказа се, че днес е собственик на антикварен магазин във Виена, който е специализиран в продажбата на осветителни тела. Стефани си спомни, че Клайст винаги си беше падал по старинните лампи.