Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 121

Стефани усети как един далечен призрак се плъзга покрай нея и вледенява сърцето й.

— Ти ли мислиш така, или така е станало? — тихо попита тя.

Размениха си дълги погледи, времето сякаш спря. Стефани нямаше представа за процесите, които се развиваха зад очите му с цвят на зимно небе.

— Това беше само едно предположение — прошепна най-накрая той. — Забрави го.

Стефани си тръгна след около час. Отиде да вземе палтото си от пейката и каза:

— Преда да си изляза, искам да разбера каква е тая работа с данъчния инспектор. Сигурен ли си, че всичко е наред?

— Да.

— Имам чувството, че инвестициите ми са под заплаха.

— Всичко ще се оправи.

— Без никакви съмнения, така ли?

— Защо питаш?

— Знаеш защо…

— Какво има?

Тя издържа на погледа му без да трепне.

— Ако искаш, бих могла да се погрижа за него вместо теб.

— По какъв начин?

— Като услуга. От един приятел на друг.

— Не зная как да разбирам това — намръщи се Брадфийлд.

— Стига, Сирил!

— Искаш да кажеш, че…

— Не се прави на толкова обезпокоен — изгледа го с каменна физиономия тя. — Аз зная какво върша и как го върша. Най-добрата съм. Ще прилича на нещастен случай. Слиза от тротоара, без да се огледа, или се спъва и пада по стълбите. Може да бъде инфаркт или пък завършил зле обир.

Брадфийлд зяпна, но от устата му не излетя нито звук. Очите на Стефани бяха две късчета олово. Мълчанието се проточи.

— Сирил?

— Да…

— Затвори си устата. Аз просто се пошегувах.

— Ти ли си, Петра? Дай знак и тогава можем да говорим.

Стърн, информационният брокер. Все още на свобода в ефира.

Цяла сутрин беше обикаляла разни агенции за недвижими имоти, търсейки нещо, което се дава за кратък срок. Когато най-сетне се прибра на Бълстроуд стрийт, натоварена с покупки, съобщението я чакаше в компютъра. Тръсна пакетите на кухненската маса и започна да разопакова покупките, докато умът й беше зает да търси нещо окончателно. После се настани пред компютъра с чаша зелен чай в ръце.

Белград. Оттогава няма пощенски картички. Съжалявам, но все още ми дължиш 75,000 долара за Атина. Това стига ли ти?

Пет минути по-късно кратък звуков сигнал я върна в дневната. Отговорът му вече беше на екрана.

— Къде се изгуби, Петра? Надявам се, че не си потърсила услугите на друг.

Да изневеряваш е толкова жестоко!

— Отдадох се на добре заслужена почивка.

— Две години?

— Вече близо три.

— От любезност ли ме търсиш, или вече си на пазара?

— На пазара съм, но не продавам, а купувам. Искам информация, а не работа.

— Не съм сигурен, че ти вярвам, Петра. Имам чувството, че съвсем неотдавна пак си била лошо момиченце.

— Някога да съм те лъгала, Оскар?

— Не знам. Да си била наскоро в Ню Йорк? В пресата се споменават имената на няколко заподозрени, но моите източници сочат само към един, при това жена.

Как ли е научил всичко това, прехапа устни Стефани. Разбира се, нямаше начин да го попита.

— Сигурна съм, че и други предлагат услуги като твоите, при това доста по-евтино.

— Положително е така. С какво те разгневих? Какво искаш?