Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 121
Марк Бърнел
Стефани усети как един далечен призрак се плъзга покрай нея и вледенява сърцето й.
— Ти ли мислиш така, или така е станало? — тихо попита тя.
Размениха си дълги погледи, времето сякаш спря. Стефани нямаше представа за процесите, които се развиваха зад очите му с цвят на зимно небе.
— Това беше само едно предположение — прошепна най-накрая той. — Забрави го.
Стефани си тръгна след около час. Отиде да вземе палтото си от пейката и каза:
— Преда да си изляза, искам да разбера каква е тая работа с данъчния инспектор. Сигурен ли си, че всичко е наред?
— Да.
— Имам чувството, че инвестициите ми са под заплаха.
— Всичко ще се оправи.
— Без никакви съмнения, така ли?
— Защо питаш?
— Знаеш защо…
— Какво има?
Тя издържа на погледа му без да трепне.
— Ако искаш, бих могла да се погрижа за него вместо теб.
— По какъв начин?
— Като услуга. От един приятел на друг.
— Не зная как да разбирам това — намръщи се Брадфийлд.
— Стига, Сирил!
— Искаш да кажеш, че…
— Не се прави на толкова обезпокоен — изгледа го с каменна физиономия тя. — Аз зная какво върша и как го върша. Най-добрата съм. Ще прилича на нещастен случай. Слиза от тротоара, без да се огледа, или се спъва и пада по стълбите. Може да бъде инфаркт или пък завършил зле обир.
Брадфийлд зяпна, но от устата му не излетя нито звук. Очите на Стефани бяха две късчета олово. Мълчанието се проточи.
— Сирил?
— Да…
— Затвори си устата. Аз просто се пошегувах.
— Ти ли си, Петра? Дай знак и тогава можем да говорим.
Белград. Оттогава няма пощенски картички. Съжалявам, но все още ми дължиш 75,000 долара за Атина. Това стига ли ти?