Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 116

— Ами дискът?

— В светлината на казаното от Медаев той става безполезен. Данните върху него имат отношение към ядрените материали, следователно са безнадеждно остарели.

Стефани си помисли за майката на Рут Щойфел в Тел Авив. Тя вероятно никога няма да разбере колко безсмислена е била смъртта на дъщеря й, но от това на самата Стефани не й стана по-леко.

— Знаеш ли къде се намира дискът?

Александър изтръска пепелта от ръкава си.

— Не. Знам само, че Салиби нямаше да го продаде. Планирал е да го предаде на ФБР като част от сделката си с тях.

— Нека отгатна: имунитет срещу съдебно преследване?

— Дори нещо повече — край на разследването, което финансовите власти на Ню Йорк са започнали срещу него.

— Големите пари си наемат най-добрите адвокати.

— В момента ФБР не знае, че заплахата вече не е ядрена, а биологична. Следователно все още мисли, че дискът е важен.

— Предполагам, че ти не виждаш причина да ги осветлиш по въпроса, нали?

— Информацията е сила, Стефани. Няма смисъл да я хабим напразно.

— Какви хора, господи!

Завиха надясно покрай двореца Сейнт Джеймс и се насочиха към Пикадили. Александър допуши цигарата си, изхвърли я във влажната нощ и вдигна стъклото.

— Какво ти е мнението за Константин Комаров? — попита той.

Сърцето й удари в гърдите с такава сила, че цялото й тяло се разтресе.

— В какъв смисъл?

Имаше чувството, че гласът й прозвуча немощно и някак виновно. Хвърли кос поглед към Александър, който не показваше, че е забелязал нещо нередно.

— Работил е в тясно сътрудничество с „Централная“, има пряка връзка с Коба — поясни той.

— Имал е — поправи го Стефани. — И тази връзка беше Медаев. След смъртта му вече нищо не го свързва с Коба, а и с „Централная“, ако не се броят легитимните им бизнес отношения.

Александър се замисли върху думите й.

— Сигурно си права — кимна най-сетне той. — Това беше само една идея.

Колата отново спря, тъй като светофарите на Пикадили светеха червено.

— Ще ми трябва независимост, ако искаш изобщо нещо да се получи.

— Моля?

— Ще спазя условията на сделката, която сключихме. Дискът изчезна, но аз ще ти доставя Коба. По този начин ще бъде отмъстено за смъртта на Джеймс Маршал. Нали такава ни беше уговорката? Но след това не искам да бъда обвързана с Маджента Хаус.

В сумтенето на Александър се долови нещо заплашително и едновременно с това пренебрежително.

— Абсурд! — отсече той.

— Не те моля, а само те уведомявам — хладно го изгледа Стефани.

— Аз пък ти казвам, че…

— Петра Ройтер надрасна Маджента Хаус! — прекъсна го с твърд глас тя.

— Какви ги дрънкаш?

— Имам предвид истинската Петра Ройтер. Онази, в която се превърнах аз, а не която създадохте вие.

— Оттогава изминаха цели две години…

— Това няма значение.

Той се поколеба.

— Би могла да получиш известна автономия, но това е всичко, което съм готов да ти обещая.

Търпението на Стефани се изпари.

— Известна автономия ли? Ама ти за какъв се мислиш?! Там, навън, аз съм изградила цяла мрежа. И тя е далеч по-сложна от всичко, което Маджента Хаус е създала досега. Говоря за един таен свят, който изцяло ми принадлежи.