Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 114
Марк Бърнел
Ръдърфорд я наблюдаваше как навлича блузката, на лицето му се беше изписало недоволство. Тя го последва в кабинета с дъбова ламперия, отрупани с медицински книги лавици, рамкирани сертификати, награди от фармацевтични компании, снимки от международни конференции.
— Имаш травма на ротатора — обяви докторът. — Рамото представлява една топка, която се движи в ставата по подобие на ябълка. Тази топка се крепи на мястото си от три групи мускули, обозначени със съкращението SIT. На латински имената им звучат така: supraspinatus, infraspinatus и teres minor. И трите групи са сериозно травмирани.
— Сериозно ли е?
— По принцип това е най-мобилната става на тялото. Но твоята е доста ограничена. И, съдейки по изражението на лицето ти — доста болезнена. Нужна ти е почивка и физиотерапия.
— Ще гледам да не забравя да кажа това на Александър, когато го видя.
Ръдърфорд съчувствено й се усмихна.
— Трябва да знаеш, че подобни контузии се нуждаят от доста време, за да заздравеят. И много лесно рецидивират.
Добра се до Маджента Хаус някъде в ранния следобед. Александър си беше в кабинета и пушеше ротманс, изправен до прозореца. От изражението му веднага разбра какво я чака — беше кисело като на човек, захапал лимон.
— Нито Коба, нито диск — изръмжа той. — А Салиби, Щойфел и Медаев са мъртви. Моите поздравления!
— Няма за какво.
— Намираш, че смъртта им е смешна?
— Намирам, че е тъжна.
Александър кимна и отново се извърна към градината.
— Съвсем типично за теб, Стефани. Не би трябвало да съм изненадан. Винаги си била такава.
— Очакваш да ми пука за Коба или за някакъв шибан диск?
— А какво ще кажеш на хората? За истинските хора?
— Истински хора ли? Джордж Салиби, натрупал милиардите си от контакти с терористи и наркотрафиканти? Щойфел, Медаев?
Александър я дари с най-покровителствения си поглед и махна към прозореца.
— Мислиш, че онези хора там са реални, а? Хора, които се тревожат за ипотеките си или за диетичното си кисело мляко? Или пък клюкарстват за това кой кого е изчукал? Това ли си мислиш? Реалният свят няма нищо общо с прекалено високите акцизи на бензина. Нито пък с футбола или супермаркетите „Дай“. Реалният свят е примитивен и груб. Смъкнем ли боклуците от него, той лъсва с цялата си грозота. Всички онези боклуци навън са обречени на изчезване. Но те не го знаят и не им пука. Докато имат сателитна телевизия и могат да мразят французите, те са щастливи.
— Ти си превъртял.
— Не съм превъртял, а просто използвам мозъка си.
— Джеймс Маршал реален човек ли беше? Ами Олег Рогачов?
— Джеймс Маршал умря, вършейки нещо, в което цял живот е вярвал. Беше добър човек.
— Беше по-скоро пълен алкохолик.
— Но като човек бе толкова добър, колкото ти никога няма да бъдеш!
— Не се съмнявам. Но аз никога не съм го виждала, за мен той е само едно име. За статистиката…
— Младостта те е направила безчувствена като гьон! — гневно просъска Александър.
— Не младостта, а
Два часа по-късно пред Странд спря черен мерцедес. Стефани и Александър се настаниха на задната седалка, отвъд стъклената преграда, която ги разделяше от шофьора.
