Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 109

— Дайте водка и на мен.

Макар и временно, стабилизиращото въздействие на алкохола беше съвсем явно. После си поръчаха храна, а Комаров поиска бутилка вино, без да се консултира с менюто. Стефани скрито го наблюдаваше. Кой от останалите клиенти на шикозното заведение би могъл да отгатне откъде идва този мъж, запита се тя. В същото време не можеше да не отбележи, че тук той се чувстваше напълно у дома си — един от многото богати, елегантни безделници. Как бе възможно това?

Стисна чашата между дланите си, опря лакти на масата и отпи още една глътка.

— Разкажи ми за Александър Косигин.

— Защо се интересуваш от него? — вдигна вежди Комаров.

— Защото ти сам спомена името му, но аз съм го чувала и преди.

— В момента пак ли работиш за „Галилео Рисорсис“?

— Не, в момента не. Просто съм любопитна.

— Той е собственик на „Вайс-Рандъл“.

— Фармацевтична компания, нали?

— Да — кимна Комаров. — Базирана е тук, в Ню Йорк. Има един завод в щата, втори в Балтимор. Имат заводи и в чужбина — Белгия, Швейцария, Швеция, Русия.

— Чух, че е служил в Съветската армия.

— Много хора са служили в Съветската армия.

— Но не и ти, така ли?

— Не съм служил в нищо съветско, ако не броим затворите им.

— Какво искаш кажеш?

— Така съм възпитан. Родителите ми твърдяха, че държавата няма никакви права над мен. Че тя не съществува и аз не съм й длъжен с нищо.

— Не мога да те видя в ролята на анархист — усмихна се Стефани.

— Не съм бил анархист!

— А какъв?

— Няма да разбереш.

— Все пак опитай.

Той се поколеба в продължение на десетина секунди, после попита:

— Знаеш ли какво означава воровской мир?

— Светът на крадците.

Очите му се разшириха от изненада.

— Ти знаеш руски?!

— Малко. Но все пак мога да си преведа израз като воровской мир.

— А знаеш ли какво означава той?

— Не.

Той сви рамене и тя усети, че въпросът е приключен за него. Но никак не й се искаше да пропуска набраната инерция.

— Косигин е бил генерал-лейтенант, нали?

— И член на Петнадесета дирекция.

— С право на директен достъп до плутоний-239? — реши да стреля в тъмното Стефани.

— Какво?

— Попитах дали Косигин е имал пряк достъп до ядрени материали.

— От къде на къде? — учудено я изгледа Комаров.

— Помислих, че Петнадесета дирекция…

— Петнадесета дирекция отговаряше за биологическото оръжие. — Видял озадаченото изражение върху лицето на Стефани, Комаров побърза да добави: — В днешно време това вече не е държавна тайна, Кейт.

Стефани започна с цикория, лешници и рокфор. Комаров предпочете салата от леща и червено цвекло, полети със сос от гъши пастет и балсамов оцет. За пиене им донесоха бяло бургундско. Като основно ястие тя предпочете филе от риба меч на тиган в сос шардоне, а Комаров — пиле соте с кръгчета лук, накиснати в червено вино. Стефани сведе очи към отрупаната с храна маса и се усмихна.

— Помня какво каза майка ми, когато видя авокадо за пръв път в живота си — нарече го космически плод и призна, че това е най-екзотичното нещо, което е виждала и вкусвала.