Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 109
Марк Бърнел
— Дайте водка и на мен.
Макар и временно, стабилизиращото въздействие на алкохола беше съвсем явно. После си поръчаха храна, а Комаров поиска бутилка вино, без да се консултира с менюто. Стефани скрито го наблюдаваше. Кой от останалите клиенти на шикозното заведение би могъл да отгатне откъде идва този мъж, запита се тя. В същото време не можеше да не отбележи, че тук той се чувстваше напълно у дома си — един от многото богати, елегантни безделници. Как бе възможно това?
Стисна чашата между дланите си, опря лакти на масата и отпи още една глътка.
— Разкажи ми за Александър Косигин.
— Защо се интересуваш от него? — вдигна вежди Комаров.
— Защото ти сам спомена името му, но аз съм го чувала и преди.
— В момента пак ли работиш за „Галилео Рисорсис“?
— Не, в момента не. Просто съм любопитна.
— Той е собственик на „Вайс-Рандъл“.
— Фармацевтична компания, нали?
— Да — кимна Комаров. — Базирана е тук, в Ню Йорк. Има един завод в щата, втори в Балтимор. Имат заводи и в чужбина — Белгия, Швейцария, Швеция, Русия.
— Чух, че е служил в Съветската армия.
— Много хора са служили в Съветската армия.
— Но не и ти, така ли?
— Не съм служил в нищо съветско, ако не броим затворите им.
— Какво искаш кажеш?
— Така съм възпитан. Родителите ми твърдяха, че държавата няма никакви права над мен. Че тя не съществува и аз не съм й длъжен с нищо.
— Не мога да те видя в ролята на анархист — усмихна се Стефани.
— Не съм бил анархист!
— А какъв?
— Няма да разбереш.
— Все пак опитай.
Той се поколеба в продължение на десетина секунди, после попита:
— Знаеш ли какво означава
— Светът на крадците.
Очите му се разшириха от изненада.
— Ти знаеш руски?!
— Малко. Но все пак мога да си преведа израз като
— А знаеш ли какво означава той?
— Не.
Той сви рамене и тя усети, че въпросът е приключен за него. Но никак не й се искаше да пропуска набраната инерция.
— Косигин е бил генерал-лейтенант, нали?
— И член на Петнадесета дирекция.
— С право на директен достъп до плутоний-239? — реши да стреля в тъмното Стефани.
— Какво?
— Попитах дали Косигин е имал пряк достъп до ядрени материали.
— От къде на къде? — учудено я изгледа Комаров.
— Помислих, че Петнадесета дирекция…
— Петнадесета дирекция отговаряше за биологическото оръжие. — Видял озадаченото изражение върху лицето на Стефани, Комаров побърза да добави: — В днешно време това вече не е държавна тайна, Кейт.
Стефани започна с цикория, лешници и рокфор. Комаров предпочете салата от леща и червено цвекло, полети със сос от гъши пастет и балсамов оцет. За пиене им донесоха бяло бургундско. Като основно ястие тя предпочете филе от риба меч на тиган в сос шардоне, а Комаров — пиле соте с кръгчета лук, накиснати в червено вино. Стефани сведе очи към отрупаната с храна маса и се усмихна.
— Помня какво каза майка ми, когато видя авокадо за пръв път в живота си — нарече го космически плод и призна, че това е най-екзотичното нещо, което е виждала и вкусвала.