Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 111

— Не, не съм омъжена.

— А да си била близо до брака?

— Не. Просто не са ми предлагали. А ти?

— Аз бях женен — отвърна, без да ме гледа той.

— Разведен ли си?

— Не — поклати глава той. — Тя умря.

— Съжалявам.

Той само сви рамене, помълча малко, после добави:

— Автомобилна катастрофа.

Блокът беше самото великолепие: мраморно фоайе, двама униформени портиери, асансьор, облицован с махагон и излъскани до блясък метални части, безшумно ни изкачва до десетия етаж. Апартаментът е малък, само с две спални. Веднага разбирам, че той не е участвал в дизайна и вътрешното оформление. Стандартен, но клиничен лукс — като хотелски апартамент. Излъсканият паркет е покрит с персийски килими, дневната с тапицирани стени гледа към парка, още няколко картини на Олга Светличная и Юри Кугах, тънък широкоекранен телевизор „Сони“ е окачен на стената над камината, над него е вградено старинно огледало с потъмняла бронзова рамка. Кухнята е като мостра — матирана стомана, излъскан до блясък хром. Изглежда така, сякаш никога не е използвана. Оборудвана е с всички глезотии, които могат да се купят с пари, но аз имам чувството, че той изобщо не ги поглежда. Нищо не носи персонален отпечатък, с изключение на картините. Дори нейната снимка липсва. Не й знам името. Той не ми го каза, а и аз не попитах.

Вече сме в спалнята. Той взема бинтованата ми лява ръка и целува крайчетата на пръстите ми. Позволявам му да ме съблече. Когато кляка да ми свали обувките, аз губя равновесие и се опирам с дясната ръка на рамото му. Късите чорапки са смъкнати, стъпалата ми лепнат върху паркета. Дърпа джинсите ми, които леко пропукват, сякаш заредени със статично електричество. Усещам пръстите му между ластика на бикините и кожата ми.

Не зная какво правя тук. Мога да измисля цял куп причини да бъда другаде. После си спомням за всички други мъже, които съм имала. Неясна поредица от лица, сякаш наредени зад прозорците на бързо прелитащ покрай перона влак. Те могат да разрушат това, което ще се случи, но аз съм твърдо решена да не им позволя.

Сигурно съм полудяла.

Черните памучни бикини се плъзгат надолу по бедрата ми. Задържам дъха си. Всичките ми сетива са изострени. После той се изправя срещу мен и хваща долната част на фланелката ми. Вдигам ръце над главата си, рязката болка ме принуждава да изохкам. Той веднага спира.

— Всичко е наред — казвам му.

После фланелката е съблечена и той вижда, че не всичко е наред. Чувствам се засрамена от многобройните драскотини и натъртвания, покриващи лявото ми рамо. Той гледа като омагьосан палитрата от цветове върху кожата ми. После бавно мести поглед към превързаната ми ръка, към белега от предишни премеждия, който е над нея. Кръгът е симетричен и равен, сякаш направен с пергел. Точно на лявото ми рамо — започва отпред и завършва отзад.