Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 110
Марк Бърнел
— Аз видях авокадо едва на тридесет и пет годишна възраст — отвърна Комаров. — Горе-долу тогава и за пръв път опитах вино, различно от грузинското.
— Когато се оплаквахме, тя ни наричаше глезени деца. Трябвало да слушаме и помним какъв е бил животът по време на нейната младост.
— Младите никога не са благодарни за това, което имат. Дори когато нямат нищо.
— Ти нищо ли нямаше?
— Имах здраво семейство, което беше част от историята, с която се гордеехме. Винаги съм знаел откъде идвам, независимо къде се намирам и с какво се занимавам. По тази причина имах повече от хората, които си въобразяваха, че имат повече от мен. А при теб как беше?
— Знаех коя съм. Когато бях млада, когато те бяха живи…
Комаров тъкмо поднасяше чашата към устните си.
— Какво се е случило с тях? — рязко попита той.
Стефани заекна. Беше сбъркала родителите. Не можеше да си спомни нито имената на родителите на Кейт Марч, нито дали са живи… После изведнъж си даде сметка, че изобщо не й пука и дори е доволна от допуснатата грешка.
Комаров прие мълчанието й за неудобство.
— Колко време ще останеш в Ню Йорк? — деликатно смени темата той.
— Довечера заминавам. А ти?
— Утре вечер. Къде отиваш?
— Ти къде отиваш? — натърти тя.
— Това май е сериозен проблем между нас — засмя се Комаров.
— Извинявай.
— Трябва да вземем решение, Кейт. Можем ли да си вярваме, или не?
— Честно казано, не знам.
— Ако не можем, какъв е смисълът?
Най-сетне. Ето го потвърждението. В стомаха й запърхаха пеперуди. Но какво да каже по отношение на доверието? Все още беше рано за пълна откровеност, затова Стефани се опря на това, което владееше най-добре.
— Заминавам за Франкфурт — обяви тя.
Забеляза как от плещите на Комаров се вдига тежко бреме.
— А аз — за Цюрих — усмихна се той.
Тя си спомни за среднощните телефонните разговори, които беше провел от купето на своя лексус. Това й помогна да си състави мислен маршрут на пътуването му. Първата му спирка щеше да е Швейцария, разбира се, ако нещо не се промени в последната минута. Но важното беше, че току-що й беше казал истината. Тя беше щастлива и разочарована едновременно. Много й се искаше да върне обратно собствената си лъжа и да му отговори с подобаваща доза доверие.